Eudaimonia – младото лице на прогресив рока в България

Сподели с приятели

Да се захванеш с китарата само и само за да си основеш група. Да съчетваш Европеистиката с композирането и свиренето на бас. Да си националка по хокей, но в барабанен ритъм. Да рисуваш настроения с гласа си. И най-важното – да вдъхноявяваш с рок. Добре дошли в света на новите ни приятели от рок бандата Eudaimonia!

Йоана (китари), Виктор (бас), Мишето (ударни), Ивет и Софи (вокали) са не просто приятели, а семейство. Голяма музикална фамилия с обща и нелека мечта – да създава качествен български рок! За упорития труд да се издигнеш в ъндърграунд средите, за изкуството и музиката като начин на живот и за любовта към… дюнерите – разказват членовете на групата. Запознайте се със свежите изпълнители, творчеството им и песните, с които всеки от тях се олицетворява в следващите редове и видеа!

 

Каква е историята на Eudaimonia (Евдемония)? Как се събрахте, какво значи името и как стигнахте до него?

Йо: Евдемония е основана на 30-и август 2020. Тя беше следствие от една друга група – Collapsing Meteors. Когато се наложи да си тръгне вокалистката ни, една от основателките на групата и изключително важна част от Collapsing Meteors, решихме, че вече няма да свирим старите авторски и ще променим името ни. „Евдемония“ е понятие, за което говори Аристотел. Означава щастие, но не мимолетна радост или временно удоволствие, ами истинско постоянно щастие и удовлетвореност от живота.

Софи: Аз да ти кажа, забравих как стана Евдемония. Просто стана!

Ивет: Аз съм новото попълнение в групата и отскоро изпълнявам ролята на вокалист. Един дявол знае какво ще се случи оттук насетне, но за двете репетиции, които съм имала с тях – Йо, Вики и Мишето, мога да кажа, че енергията е супер яка и че страшно ги харесвам тези свирещи шашмени. Нямам търпение да създаваме щуротии!

Твърдите, че не изпълянвате точно определен стил музика. Помага ли „музикалното хамелеонство“ за трупането на фен база? Съобразявате ли се с някакви тенденции в рока, или сами решавате какво да свирите?

Йо: Искаме да си имаме фен база и да ставаме все по-популярни с времето, но не е това нашата изконна цел. „Музикално хамелеонство“ е доста добре казано. Ние сме „хамелеони“, защото с музиката си целим да се изразяваме, да се забавляваме и да творим това, което ни харесва. Надявам се феновете ни да ни харесват заради това, което правим, независимо от факта, че е нестандартно и не се съобразява с трендовете на съвременната музика.

Мишето: Ние свирим определен стил и той е Нашият. Просто не можем да го назовем с името на вече съществуващи стилове.

Софи: Пълна анархия!!!

Вики: Което според мен може да е поле за много критики. Или ще сме много харесвани, или изобщо…

Мислите ли, че в България има поле за развитие за група като вас? Какво ви прави по-специални от другите в жанра?

Мишето: Да, разбира се. Има много хора, които ценят музиката и се интересуват от оригинални банди. Вярваме, че има публика, с която да направим забавни концерти и да представим музиката по интересен начин. Трябва ни доста труд, за да разберат повече хора за нас. Не знам какво ни прави по-специални. Всяка група е уникална, поне от тези, от които се стремим да се отличаваме.

Йо: Навсякъде има възможност да се случи всичко! Да си банда в България си има своите плюсове, има си и своите минуси. От една страна популярност в България се събира доста по-лесно, отколкото в някоя страна, където има повече банди, следователно и повече конкуренция. От друга страна липсата на конкуренция води и до факта, че тук има доста малко групи, които като ги чуеш, да си кажеш „УАУ!“.

Виктор: Това, което според мен ни прави различни е, че нямаме определен стил и не ни е страх да експериментираме с различни неща.

Ивет: Тепърва има да се развиваме като група, тепърва има какво да покажем. Достатътчно е това, което създаваме, да докосва хората и да ги кара да се движат.

Защо избрахте „Само двама“ за песен, с която да ни се представите? Какво е общото между вас и Нова генерация като групи?

Софи: Защото по един или друг начин ние сме „новата генерация“. Само дето песента не е Само петима, ама подробности.

Ивет: Нова генерация събужда, изобличава греховете, води до полуда. Изборът да се представим с тяхна песен беше спонтанен, абсолютно интуитивен и общ. Стилово може би нямаме общо с тях, макар че свирим широк спектър от неща. Но искаме да докосваме като тях и да сме готини поне 1/10-24^ колкото тях. Амин!

 

Е, Софи, това сигурно ще е последното ти интервю като част от Eudaimonia. Какво те отказа от групата? Харесваш ли факта, че точно Ивет застава на мястото ти?

Отказа ме това, че колкото и да харесвам прогресив рок и по-тежката музика, не мисля, че аз съм човекът, който да я изпълнява. Относно Ивет – много се радвам! Няма никаква драма, дори ако трябваше да избирам кой да ме замести, и сама бих избрала Ивет.

Сподели ми, че обичаш да се пускаш по течението. Накъде смяташ, че ще те отведе то оттук нататък?

Ооо, никога не можеш да знаеш къде ще те отведе. Аз вярвам, че животът е като една река, така че където и да се пунеш, не знаеш в кой ръкав ще отидеш. Надявам се на мен и на Eudaimonia да ни предстои нещо хубаво. След това интервю някой може да ме хареса и да ме викне в неговата група, ще видим!

Освен музика, харесваш и се вдъхновяваш от поезия. Колко важен според теб е текстът на една песен? Ти ли си текстописката на групата? Вдъхновени ли са парчетата от конкретни литературни творби?

Текстът е може би едно от най-важните неща. Той е това, което чрез думи ти показва емоциите. Всеки възприема инфорамцията различно, а когато е написана, можеш по-лесно да осъзнаеш какво се опитва да ти каже човекът, който пее. За мен поезията е супер важна, много от текстовете ми са повлияни от поезия. Аз съм автор на текста на „Inside“. Вдъхнових се от текста на Далчев. В песента се говори как човек не е на място в себе си и как е затворен в мислите си, което с две думи описва поезията на поетa философ.

Как текстовете на The Smiths те карат да се чувстваш? Защо „This Charming Man“ е твой фаворит от цялостното им творчество?

Всичките им текстове са много екзистенциални и точно като за младежта. Вече някак си съм преживяла много от нещата, за които пеят. „This Charming Man“ ми е любима, защото научих за нея миналото лято, а то беше и най-запомнящото се за мен. Асоциирам песента с хубави спомени.

 

Като цяло ти, Ивет, си много арт човек. Сподели ми, че обичаш да рисуваш настроението си. Как би го изобразила днес?

Като един дюнер, който обаче е без месо и лют сос… тоест ми се спи.

Чувстваш ли се притеснена, че заставаш на мястото на Софи? Как ти се струва задачата да пееш „евдемонски стил“?

Честно казано това ми е първата група и за първи път ще пея под акомпанимент. По принцип не се притеснявам за това как ще пея, защото разчитам на дивотията си и където не мога да пея, ще викам – толкоз. (смее се)

Занимаваш се освен с пеене и с актьорско майсторство. Мислиш ли, че то ти помага да контролираш гласа и сценичното си поведение?

Определено! Глаът си е част от актьорското. По-скоро бих казала, че пеенето помага на актьорското, защото ти трябва глас, за да си актьор. Относно сценичното поведение – имаш самочувствието на човек, който е бил на сцена и е свикнал по-лесно да се раздава.

Мислиш ли, че Нова генерация, която е любимата ти бг група, замества чуждестранните изпълнители?

Не съм се замисляла за това… (дълго мълчание)… Просто харесвам Нова генерация!

 

Йоо, преди около 6 години си започнала с китарата само и само за да си създадеш група. Коя поред ти е Eudaimonia и с какво се различава от предишните ти банди?

На въпроса коя поред ми е Евдемония… Ще отнеме доста време да отговоря, защото не мога да си преброя толкова лесно всичките групи. Нека кажем, че е N-тата наред (смее се). Две години след като почнах да свиря се събрах и с първата си група. Любимата ми банда е Death, а първата ми група се сформира, именно за да им направим трибют. След разпадането им имах толкова много групи.

Обожавам да свиря с различни хора и различни стилове, а всеки един човек, с когото свириш, е различен и опитът никога не е един и същ. По едно време броих и осъзнах, че съм част от общо пет групи едновременно… С Евдемония нещата са различни, защото е единствената сериозна група, в която свиря, и съм решила, че ще се раздавам тук и за тези хора на макс. Много се надявам да излезем на голямата ъндърграунд сцена и да ни знаят повече хора!

Казваш, че откриваш страшно много вдъхновение да правиш музиката си. Какво точно те вдъхновява?

Нещата от живота и нуждата ми да се изразя. Когато посвещавам песен на човек, когото харесвам, или когато се чувствам тъжна по някаква причина, свиренето ми позволява да се изразя. Със свиренето можеш да се изразиш страшно добре! Друго специфично за музиката като начин на изразяване е, че понякога изпитваш нужда да споделиш нещо, но едновременно с това не искаш никой да го знае. Тогава закодираш посланието си чрез свиренето. Можеш да споделиш емоция, но самото послание си остава само за теб.

Мечтаеш си да бъдеш част от бг ъндърградунд сце-…

Но това не трябва да го казваш в интервюто!

Мечтаеш си да си част от ъндърграунд сцената – настоявам – но не мислиш ли, че е по-добре за теб да си „наяве“?

За да излезеш „наяве“, трябва да станеш по някакъв начин продажен. В ъндърграунда имаш пълната свобода да се изрзаиш така, както ти го чувстваш. Имам чуството, че там можеш да правиш всичко. Не ми е цел изкуството ми да е масово за пред всички хора.

Избрала си да представиш с „Voice of the Soul. Описва ли те това музикално произведение като личност и защо?

Не мога да кажа, че песен, която не съм измислила аз ме описва като личност. Определено страшно много ми харесва. Авторите ѝ (Death) свирят дед метъл, което не понася на всеки, но не познавам човек, на когото да съм пуснала тази песен, и да не каже „УАУ!“.

 

Как започна да свириш на барабани, Мише?

От малка слушам метъл и си барабанях постоянно. Исках да се науча тропането ми да докарва определен ритъм. Отидох веднъж на урок, откъдето се сдобих с палки и умението да правя много простички упражнения. Един ден като по-голяма, както си барабанях с палките, осъзнах, че не знам какво правя. Реших, че имам нужда някой професионалист да ми покаже какво правя с барабаните. Та взех си нещата, отидох в Рок скуул и се записах, по цели два пъти в седмицата.

Освен барабанистка в Eudaimonia, ти си и част от националния отбор по хокей на лед. Помага ли ти музиката по някакъв начин да се концентрираш в спорта и благоприятна ли е дисциплината от хокея за музикалнотото ти развитие?

Мисля, че всичко е свързано и с тренирането на едно нещо тренираш и много други. С барабаните тренирам координацията си, която е важна и за хокея. След като започнах да практикувам и двете по едно и също време, осъзнах колко са свързани спорта и музиката. Преди имах пробеми с концентрацията, а сега с групата не се страхувам да правя грешки. Пренасям това и на леда и мога да не се притеснявам от грешки на тренировка. Както експериментирам в музиката, така мога и в хокея.

Интересуваш се още и от психология?
Да, интересно ми е да наблюдавам и анализирам. За мен е много важно, че умея да се уча бързо, затова го използвам, като се стремя да научавам нещо ново всеки ден. Все пак това е най-близко до мечтата да науча всичко, което някога е съществувало. Вдъхновявам се от леля ми, която в момента изучава психология, затова се опитвам и аз да вдъхновявам други хора да се развиват. Харесва ми идеята да си помагаме, а не да се съревноваваме. Тук мога да дам пример с музиката: новите групи взаимно се подкрепяме и събираме за участия. По този начин се издигаме заедно и популяризираме стила, вместо да се състезаваме кой прави по-добри песни. Затова се уча да разбирам както моите собствени нужди и интереси, така и целите на другите хора, и да ги уважавам.
Защо избра да се представиш с „The Outsider“?

Избрах я, заради интересните барабани в нея. Има смяна на размера и интересни ритми, за които преди не се бях сещала. Това даде начало на разнообразието в свиренето ми. Освен A Perfect Circle харесвам и System of a Down. Барабанистът им ми е любим. Преди е свирил джаз и затова сега песните му са толкова интересни за изпълнение. Като цяло обичам да свиря интересни в координацията парчета. Харесва ми колко System of a Down експериментират като група и колко луди хора са.

 

Най-после дойде и твоят ред, Вики. Чувстваш ли се доминиран като единственото момче в бандата?

Какво да ме доминира?! *женски кикот* Чувствам се в като зоопарк. За мен това е моят личен зоопарк!

Твърдиш, че си мултинструменталист. На какви други инструменти свириш и как започна връзката ти с баса, той ли ти е любим?

Чак любим не бих казал. По принцип съм пианист, свиря от 9-годишен и така до ден днешен. С баса историята е: разхождахме се с една приятелка, говорихме си за басисти и на мен изведнъж ми дойде в главата: „КОЛКО Е ЯКО ДА СИ БАСИСТ!“. Помолих нашите за бас за рождения ден и няколко месеца по-късно – ей ме на!

Философията ти като член на Eudaimonia е, че трябва да се трупат умения и хората да впрягат знанията си за общото благо. Получава ли ви се? Мислиш ли, че с дамите сте добър екип, или има върху какво да се работи?

Е, по принцип винаги има върху какво. Има нещо, което може да се подобри, но признавам, има химия. Наистина ми харесва това, че има впечатления, че всеки е с различен стил и вкус на музика, с различни занимания и интереси. До известна степен всеки влага по нещо от себе си, което донякъде е… УАУ!

С какво „Them Bones“ те представя по-добре от която и да е друга песен?

Не бих казал „Them Bones“, а по-скоро самият състав Alice in Chains. Наистина много гледам от тях. Аз пея в групата, но не съм вокалист. Луд съм на тема вокални хармонии обаче, за мен това е най-голямото равнище, апогеят на музикалната красота и искам да кажа, че музиката на Alice in Chains ме разбира. Понякога буквално имам чувството, че песните им са писани за мен!

 

 

Интервю: Али Димова

Камера: Димитър Стафидов

Благодарим на приятелите от T.R.A.P. за предоставеното пространство за снимки.