Ед Шийрън на живо в Ню Джърси
Усещам как съм на път да създам нова традиция за себе си: да ходя на един голям американски концерт всяка година. Миналата година имах удоволствието да гледам на живо спектакъла, който The Weeknd сътвори на своето After Hours Till Dawn Tour, и тогава ви разкрих, че не съм от най-големите му фенове. Тази година обаче преживях щастието да се докосна до един от най-любимите си и вдъхновяващи творци – Ед Шийрън. В това ревю ще ви разкажа за преживяването си и ще се опитам да ви убедя защо си заслужава да посетите някой от концертите му в настоящия му The Mathematics Tour.
На 11 юни тази година сбъднах мечтата си
да видя (и особено да ЧУЯ) любимеца си Ед Шийрън на американска земя в East Rutherford, New Jersey. Градчето е на около 20 км. от New York City, от другата страна на моста Джордж Вашингтон, който се явява границата между двата щата. Истерията, която концертът очевидно беше предизвикал в района, ни хвана още там и трафикът беше толкова натоварен, че за жалост изпуснахме първия подгряващ артист на MetLife Stadium, а именно певицата Dylan.
За сметка на това бяхме точно навреме за следващия изпълнител и както по-късно си пролича – добър приятел на Шийрън, Khalid. Той допринесе изключително много за повдигане на настроението на събиращата се публика, като изпълни най-големите си хитове: lovely (with Billie Eilish), Eastside, Silence, Young Dumb & Broke и други.
Ед излезе съвсем навреме и откри концерта с песента си Tides от албума Equals. След това се обърна към публиката, за да ни обясни как протича един негов концерт. Цялата музика се изпълнява от него, на живо, с помощта на тъй наречената техника looping stage. Тоест, стъпвайки на определени места по сцената, акордите, изсвирени от него на неизменно висящата на раменете му китара, биват повтаряни. Така общо взето се генерира инструменталът за 85% от песните в концерта. За останалите 15% малко по-късно.
Това, което ме изуми най-много, е, че гласът му звучи точно като на запис.
Въпреки че пя непрестанно в продължение на повече от 2 часа, владееше безупречно гласа си и повечето от песните, откъм вокали и инструментал, звучаха почти идентично със студийните си версии. Не направиха изключение траковете от неговия албум с колаборации No.6 Collaborations Project. За тях обаче покани бенда си на сцената, тъй като това не са песни, които могат да бъдат изсвирени само с една китара.
Ед обясни, че обича този си албум наравно с останалите си, но често го пренебрегва, именно защото е свикнал да изпълнява всичко сам на концертите си. Правеше впечатление, че той беше поставил останалите музиканти на централни места около себе си на сцената и си личеше колко добро отношение има към тях.
Любимата ми част от концерта беше отношението на Ед към публиката –
като към стари приятели. След почти всяка песен той имаше кратък „разговор“ с нас, разказваше ни истории около песните си или пък просто използваше момента да ни благодари. Например за песента си The A Team ни сподели, че е тази, която го прави известен:
Как в началото я пее в пъбове в Англия и как „след всяко следващо изпълнение имаше още един човек, който ми обръщаше внимание, и така стигнах дотук.“ А дотук означаваше нещо ГОЛЯМО, толкова голямо, че се оказа, че присъствах на най-големия концерт на Ед в Северна Америка –
над 89 хиляди души, абсолютен рекорд и за стадиона.
Доказахме това и след като изпълнителят ни предизвика да вдигнем възможно най-много шум като за наш конкурент беше излъчена публиката на концерта му във Филаделфия от предишната седмица (на същия стадион, на който аз бях гледала The Weeknd миналата година). Иска ли питане, той и бендът му еднолично ни обявиха за победители.
Още една от интересните истории на Шийрън
беше, че след като приключва първото си турне, промотиращо албума му +, се прибира в Англия с намерението да си почине и да се отдаде на хобитата си. Само че, типично в негов стил, започва веднага да пише песни и по-малко от година по-късно отново тръгва на турне. Както сам каза, той всъщност няма други хобита, обсебен е само от музиката.
Естествено, в стила на всеки голям артист е да поднесе изненада на феновете си и да изпее песни, които не са част от предварително обявените. Това се случи и при нас като изпълни колаборацията си с Еминем „River“, която е и моя любима песен. След като преполови сетлиста си, в едно от своите обръщения към присъстващите, Ед се пошегува, че дотук са били „песните за ценители“. Както той се изрази „следващите песни ги знае и баба ви“, което най-вероятно е самата истина.
По време на изпълнението на Perfect 89 хил. фенерчета осветиха стадиона едновременно, създавайки една от най-красивите сцени, които съм наблюдавала през живота си.
Това далеч не означава, че специалните ефекти не бяха на ниво. Напротив, за всяка песен имаше различна анимация, която се показваше на перцата, които се явяваха и като екрани за зрителите на високите нива на стадиона.
След 2 часа и 15 минути музика, песни и танци, Ед Шийрън слезе от сцената, но не и без да изпее една последна песен за аплодиращата го публика. Този концерт е в топ 10 най-вълнуващи преживявания в живота ми до момента и с удоволствие бих го преживяла отново. Подканвам ви да направите същото, ако имате тази възможност, няма да съжалявате!
От Елизара Георгиева