Двигатели на промяната: Дора Иванова и „Проект Бузлуджа“
„Жив е той, жив е, там на Балкана…“
Така познати са ни тези редове, а почти нищо не означават вече. Годините, които те са прекарали из страниците на учебници и конспекти за матури и сборници със задължителна лятна литература, са ги отделили от нас и са превърнали „там на Балкана“ в едно непознато и маловажно място. Там на Балкана, точно на връх, има нещо наистина забравено. Изоставено. И точно като Хаджи Димитър, бавно умиращо, но толкова здраво вкоренено в нашата история и облик като страна, че е вечно. Вечно умиращо (оксиморон, съвсем в Ботев стил). Докато върхът не е покорен, една окрилена и вдъхновена дама, която вижда истинската красота на руините, разбира историята и предвижда по-хубавото бъдеще. Както Хаджи Димитър има самодива, която го води към неизбежната му съдба, така изоставеният паметник на Бузлуджа си има Дора Иванова.
В това интервю от серията статии с Changemaker-ите на MOVE.BG ви запознаваме с главната героиня зад „Проект Бузлуджа“.
Яна: Аз обичам хубавите истории, а твоят проект определено има такава! Разкажи ми как започна всичко. Да не е било като Менделеев сън?
Дора: Бях студентка последен курс в Берлин и един колега ме попита дали знам, че в България имаме НЛО, кацнало на върха на планината. И аз знаех, че има такава сграда, но никога не се бях замисляла или интересувала много от нея, даже тогава името не се сещах. След цял ден чудене най-накрая намерих повече информация за Бузлуджа.
Това е историята, за която аз обичам да казвам, че е история за любов от пръв поглед.
Веднага след като видях снимките бях шокирана. Първо, бях много впечатлена от архитектурата (през погледа на завършващ архитект по съвсем различен начин възприех сградата) и второ, бях изумена от състоянието на сградата и това, че е оставена просто да се разруши. За мен това не е нормално и наистина не разбирах как е възможно да не се поддържа такава сграда. Още в този ден реших, че искам да направя нещо, за да променя отношението на хората към Бузлуджа.
Избрах да пиша за Бузлуджа в дипломната си работа и след като я завърша, да я използвам като подготовка, да се завърна в България и да направя всичко възможно да опазя Бузлуджа! Тогава още не знаех какво ме очаква и какво ще се случи. Представях си, че проектът ще се развие бързо и лесно (смее се). Но пътят се оказа много по-дълъг и широк, за което съм благодарна, защото научих много от този процес.
Яна: Опитвате ли се чрез проекта с екипа ти да избягате от посланията и историята на комунизма, да ги преразгледате, или по-скоро ви се иска да остане като спомен за този период от историята ни?
Дора: Не, не се опитваме да избягаме от тази тематика. Сградата е създадена с тези цели и трябва да се знае. Това е част и от нашата идея – не само да запазим конструкцията и мозайките вътре, а да запазим една автентична структура в нейната цялост, така че този период да бъде разбран.
Самата сграда да предизвиква въпроси у хората, които не са го преживели.
Всъщност запазването на Бузлуджа е най-вече точно за тези, които не са живели по времето на социализма в България и нямат гледна точка от първо лице за него. С „Проект Бузлуджа“ целим да позволим и подкрепим изграждането на различни гледни точки и интерпретации и да създадем градивен диалог между поколенията. За нас това е една сграда, която цели създаването на диалог. Показва какво се е случило и не цели налагането да дадена перспектива, а да провокира размисъл в различни посоки.
След годините работа по проекта осъзнавам, че историята не е това, което е написано някъде из учебниците или документите от времето, а това, което всеки е преживял. За един ще е по-позитивно преживяване, за друг ще е негативно, но няма смисъл и не е наша работа да определяме кое е правилното или грешното мнение, защото такова няма. Можем само да приемем различните виждания.
Фотокредит: Nicola Miller
Яна: Хубавото е, че не се и опитвате да направите от Бузлуджа музей.
Дора: Едната част от проекта е запазването на автентичността на сградата и нейната история. Не само на създаването, но и последвалото разграбване, на следващия период на забрава, а сега и на третия ѝ период на преосмисляне. Това са все важни социални процеси, които сградата онагледява.
Тя е пример за бързите и непрестанни промени в обществото ни. Затова е ценна.
Да, този диалог, който целим да постигнем с проекта, може да се осъществи и в класната стая, в музеите, в книгите, но да усетиш и съпреживееш историята, да си формираш представа от първа ръка, това може да постигне само автентичността на историческо място. В Германия например места от Втората световна са запазени и отворени за посещение и там наистина разбираш, че е едно да прочетеш някъде за Холокоста, а съвсем друго е да усетиш какво е било като посетиш бивш концлагер или затвор.
Другата страна на проекта е преизползването на сградата. Да, запазването на автентичността ѝ и историята ѝ е в основата, но ние знаем, че сградата има голям потенциал да бъде използвана за нови събития, културни мероприятия, конференции, експозиции и други. За музей също, но имаме предвид едно интерактивно място и платформа за разказване на истории, а не застинал във времето артефакт. Смятаме, че може да създава нов интерес у хората, да създава нова история.
Яна: Има една нова книга с история на комунизма и на корицата е именно снимка на Бузлуджа. Някога ще може ли сградата да избяга от значението си единствено на символ на комунизма?
Дора: Тя вече е с променено значение. Участва в толкова много филми, видеа, музикални клипове, холивудски продукции, обложки на музикални албуми и книги… Тя си е звезда сама по себе си. Особено в чужбина, където не знаят историята ѝ и историята на социализма. Но това ни поставя в ситуация, в която в чужбина се създава висок интерес, а ние се правим, че тя не съществува, защото ни е неудобно да говорим за историята. Тя си е там. Толкова по-лошо говори за нас, че не осъзнаваме, че е ценна и можем да я използваме. Даже по думите на арх. Анета Василева „В момента Бузлуджа е най-успешният експорт на българска архитектура.“, тоест това е най-популярната българска сграда в света.
Фотокредит: Евгени Динев
Яна: А докъде сте стигнали с проекта до този момент? Може ли вече да се отвори за такива събития, или има още път да се извърви?
Дора: Има още много път да се извърви.
Сградата все още е опасна и е затворена за посетители.
Охранява се от полицейски патрул 24 часа. А посетителите са страшно много и искат да влязат. Сегашната ни цел е да отворим сградата за посещения в състоянието ѝ в момента, още преди дейностите по опазване да са проведени. Разбира се, за тази цел първо трябва да я обезопасим. След това покривът е най-належащ, защото той е бил откраднат, тъй като е бил от медна ламарина. След премахването на тази ламарина всички останали слоеве от покрива са се разрушили от времето. Заради това сградата в момента е, така да се каже, под открито небе, което разрушава всичко останало. За щастие, конструкцията е много здрава и все още е в добро състояние. Но трябва да се действа бързо, иначе ще я загубим.
Яна: А въпросът със собствеността на Бузлуджа забавя ли процеса и как си представяте за в бъдеще да оперира?
Дора: Сградата е държавна собственост и според нас трябва да остане такава, за да може да продължи да има повече социални функции, отколкото бизнес-комерсиални такива, (което би се случило, ако стане частна). Нашата цел е тя да бъде място за експозиции и културни мероприятия, а не да се превърне в хотел или казино, което вероятно ще е финансово най-изгодно.
Хубавото на Бузлуджа е, че тя е искрящ пример за сграда от модернизма и е трудно да се правят грешни стъпки с нея. Всяка грешка би била твърде видима и то на световно ниво. Ние сме се фокусирали върху Бузлуджа сега, но голямата ни цел е да извървим целия път по опазването на сградата. Така ще създадем работещи методи как това може да се постигне и след това те да са полезни като пример както в България, така и по света. Финансирането от Фондация „Гети“, което получихме за изготвянето на План за опазване и управление, се дава именно с цел да бъде проект за пример на световно ниво. И така се осмисля още повече това, което правим.
Фотокредит: Евгени Динев
Яна: Предполагам, че изпълнението на „Проект Бузлуджа“ ще отвори вратите за други проекти с цел запазване на културното наследство в България.
Дора: Точно така. Това прави и задачата ни още по-важна. Нас не ни плаши това, че сега няма работещи методи или други примери за това как може да се постигне консервацията на сграда, която представлява културна ценност от периода на социализма у нас. Предизвикателствата са както технически в изпълнението, така и социални, в комуникацията, но най-вече административни и управленски. Как такъв обект може да бъде управляван по начин, който е административно и икономически устойчив във времето?
Нуждаем се от такива примери. Затова и трябва да изпълним проекта.
Навсякъде другаде е възможно – в България защо да не е? Просто някой трябва да го направи.
Яна: И ето, ти си се захванала с тази задача! А какъв е екипът до теб? Предполагам архитекти, дизайнери…?
Дора: Има хора от всякакви професии. Всъщност това е най-голямото богатство на проекта – хората. Много, много съм горда от хората, които са се включили и се включват. Обединяват ни общи цели и ценности и е много хубаво чувството да си обграден от хора, които мислят като теб и вярват в същите неща. Много е окриляващо. Участват и български, и чуждестранни експерти, много доброволци от цял свят. За пример мога да дам съорганизатора на проекта – Икомос Германия – професионална организация за хора, които се занимават с опазване на културно наследство.
Също така работим с много академични партньори. От България те са Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Националната художествена академия (Катедра „Реставрация“). Работим още с Техническия университет в Мюнхен, Академията по изкуствата в Берн… Отделно имаме партньори от Гърция (Диадрасис), които са специалисти по опазване на мозайки. Партньори от Института към Европейската инвестиционна банка ни съдействат по финансовите въпроси. Имаме дори експерти от Канада, които са специализирани в развитието на културен туризъм, маршрути и дестинации.
Екипът ни е основно български, но въвличаме тесни специалисти от чужбина, които вече са извървели този път и имат опит, който ние в България тепърва ще трупаме и развиваме. Това е много полезно, защото по този начин създаваме капацитет (по-известен като процес по capacity building).
Ние създаваме знания.
За следващите такива обекти и проекти вече и в България ще има тесни специалисти.
В общия случай по една задача работят няколко различни екипа. Така вместо еднолични решения няколко екипа с различен опит и знания обединяват своите визии и избират наистина най-доброто решение. За спешните реставрационни мерки по мозайките например работиха четири различни екипа от четири различни държави. Това означава, че решението, което те са взели заедно, наистина е най-доброто и работи безупречно. А и както казва един от архитектите ни, Добрин Цветков: „Егоистично е да разглеждаме обекта само като национален, той определено има потенциала и възможностите да бъде световно наследство и би трябвало да бъде на всички хора.“
Яна: Този проект в такъв случай помага за много повече от запазването на един обект. Дори развива образованието.
Дора: Точно така. Знаеш ли, аз невинаги съм искала или знаела, че ще се занимавам с опазване на културното наследство. Но колкото повече го практикувам, толкова повече осъзнавам, че опазването на културни паметници и ценности е катализатор за развитие на други социални процеси. То е свързано с идентичността на хората. Придава му се много по-голямо значение от други обекти.
Аз съм архитект и мен ме вълнуват най-вече сгради и места, но това важи и за движимото и нематериалното културно наследство, защото когато нещо е ценно за много хора, то има силата да бъде събирателен пункт, да стане катализатор, да бъде използвано за пример, да дава добри практики… Бузлуджа едновременно е българско културно наследство, но заради изключителната си архитектура, е и много разпознаваема, което ѝ дава още повече сила да предизвиква интерес, да събира хората и да отваря възможности.
Фотокредит: Мариана Стоичкова
Яна: Малко ще се отклоня от темата… но знаеш ли защо е в такава форма? Има ли някакво специално значение?
Дора: Няма един отговор, НО има теория. Даже три.
Първата:
Партията е имала следното официално обяснение – пилонът е флаг, който се развява, а чинията е венец, поставен на върха на планината, където са се случили много важни исторически събития, включително последната битка на Хаджи Димитър… но това звучи доста абстрактно.
Теорията на архитекта Георги Стоилов:
Тук е важно да отбележа, че архитектът е жив и здрав. Той е един от много големите български архитекти и ни подкрепя напълно. Изключителна личност. Бил е кмет на София, министър на благоустройството, бил е и председател на Международния съюз на архитектите и е единственият българин досега, постигнал тази позиция. Той е създал и собствена Международна академия на архитектурата, в която участват много от световните имена в областта.
И когато е питан за значението на формата на сградата, той казва, че просто така го е видял и почувствал. Искал е да е концептуално различна от Шипка, която той цени и уважава като важен български паметник и която се вижда от Бузлуджа. От низината човек възприема и двата паметника едновременно. Заради това за него е било важно да излезе от конвенционалната идея за това как да изглежда един класически паметник.
Третата теория, която не е официална, но много логична:
Бузлуджа е построена през време, за което е бил характерен устремът към космоса. Това е времето на първия българин в космоса, първия човек на Луната, съревнованието между Великите сили за космически постижения. И всъщност в този период именно тези постижения са били нарицателни за представянето на светлото бъдеще пред хората. Това е била една много силна идея, използвана за целите на пропагандата със силно послание.
Неслучайно на детските площадки са били изграждани космически кораби и ракети, а почти всяко дете е искало да стане космонавт. Тоест идеята за развитието е била заложена в идеята за космоса. Бузлуджа е свързана с идеята за космоса, защото на подсъзнателно ниво подсказва устрема към светлото бъдеще – идея, използвана силно от партията. В тази връзка мисля, че не е случайна формата на сградата и препратките ѝ към космическите тематики.
Иначе всичко в сградата навява значението на вечност – от космическите идеи до това, че самият архитект е избрал да е бетонна конструкция, да има мозайки, а не стенописи. Посланието е ясно – чрез вечността на сградата се подсказва метонимия за вечността на партията и комунистическата идея. Толкова по-внушаващо е разпадането и разграбването на сградата, доказващи точно обратното – че нищо не е вечно.
Яна: Има ли младежи, които участват в проекта – дали като доброволци, или с друга роля? Има ли интерес сред учениците спрямо проекта?
Дора: Да, има много голям интерес! Екипът е доста млад. Работим с доброволци както в онлайн екипи, така и на терен. През последната година се включиха над 150 доброволци в различни задачи и дейности.
Отворени сме и всеки е добре дошъл в проекта.
Специална покана отправям към вашите читатели и тийнейджърите.
Яна: Ти си също и една от най-новите Changemaker-ки към MOVE.BG. Как се случи това?
Дора: Неочаквано. Получих имейл! (смее се) Всъщност връзката беше създадена също по линия на доброволческа инициатива, която свърза двете каузи.
Яна: Тогава какво предстои? Как виждаш своя проект сред работата на Changemaker-ите? Какво би искала да получиш от тях и какво да им дадеш?
Дора: Много съм впечатлена от хората и възможностите за обмен на опит и идеи. Мисля, че такива инициативи, които събират хора с общи ценности и високи цели, са много ценни и нужни. Много е полезно да виждаш, че не си сам, че други хора също се борят като теб за конкретен проект. Често се оказва, че въпреки, че имаме съвсем различни професионални пътища и проекти, се сблъскваме с подобни предизвикателства.
Много е обогатяващо да се запознаваш с хора извън конкретната си професионална среда, да виждаш различни методи за справяне с предизвикателства, различни гледни точки, нови перспективи. За мен тази инициатива е мрежа за споделяне на вдъхновение. А когато споделяш вдъхновение, то се умножава.
Яна: Имаш ли послание към читателите ни – ако ти беше тийнейджър днес, какво би направила още утре?
Дора: Първо, да не поставят ограничения на мечтите си. Колкото висока е мечтата ти, толкова далеч ще стигнеш и ограничения няма. Ограниченията са само извинения, породени от страх или неувереност.
Второ, да не се притесняват и ограничават в избора на професия. Като тийнейджърка, аз много се притеснявах накъде да тръгна и какво да правя. Интересувах се от толкова много неща и много ме дразнеше, че трябва да избера едно конкретно. Беше голяма драма, че се интересувам и от архитектура, и изкуство, и международни отношения, и икономика, и връзки с обществеността… И всичко ми е интересно, и всичките искам да ги работя. Дълго време се чудех защо не съм си избрала какво да правя като останалите знаят отдавна.
А сега разбирам, че е нормално да не знаеш и да имаш толкова много разнообразни интереси накуп.
Това е толкова чудесно, толкова хубаво! В края на краищата, трябва да следваш това, което те вълнува най-много в момента, а не това, от което си мислиш, че ще изкарваш най-много пари. Пазарът се развива толкова бързо и непредвидимо, че подобни планове за далечното професионално бъдеще са почти немислими. Толкова много истории съм видяла и чула за хора, които решават под влиянието на нечие мнение да учат право или IT вместо това, което наистина искат, защото смятат, че няма да се реализират.
Аз не вярвам в това. Аз вярвам, че за всеки, който прави нещо, което обича, има възможност за реализация и развитие. За всеки, който е добър в това, което прави, има и добро възнаграждение, а за да си добър, трябва да гориш за професията си. Така че всичко, което те кара да се вълнуваш и те вдъхновява, то е правилното, без значение дали обществото го възприема така.
А колкото до многото интереси – ето, аз завърших архитектура в чужбина, макар в началото да имах много колебания за избора си, но „Проект Бузлуджа“ комбинира всичките ми интереси – и икономика, и международни отношения, и връзки с обществеността, изкуство… Ако бях избрала друг път, най-вероятно пак щях да правя всички тези неща, просто защото аз си останах любопитна за тях. Накратко, ако искаш да дадеш всичко от себе си за нещо в точно този момент, значи това е твоето нещо.
И трето, съградете си свят, в който искате да живеете, свят, в който вярвате. Не прекроявайте себе си по ценностите, налагани ви от света. Това е единственият начин да прекроите света по своите собствени ценности.
Вече се организира тазгодишното издание на Open Buzludzha Fest, благотворителен тридневен фестивал на поляната при хижа Бузлуджа! Събитието ще бъде с богата културна програма през деня и музика на живо от две сцени с много банди и DJ-и вечерта. Последвайте страниците на проекта за повече информация:
Facebook Instagram YouTube
както и сайта
