Дамян Дамянов за книгите и естетската суета на техните премени

Сподели с приятели

Честно казано, за миг планирах да озаглавя този материал „Как да не съдим книгата по корицата“. Бързо се отказах, защото едно на ръка, че така или иначе го правим подсъзнателно, когато пристъпим в любимата книжарница. Както и защото не потърсих днешния ни герой да говорим само за крайния продукт и нищо от предвещаващото го. Дамян Дамянов е дългогодишен илюстратор в сферата на корицата, плаката и рекламата.

Редовните читатели на издателство „Сиела“ познават добре характерните му корици.

Те придават усещане за една идея по-луксозни издания на любими стари класики и пресни интригуващи нови заглавия. За важността на визията в света на думите, за въображението, за изготвянето на един ръкопис в завършен продукт и за четенето, ни разказва самият Дамян Дамянов от първо лице в интервю за Teen Station.

Как дойде любовта към рисуването? А към книгите?

Двете са вървели ръка за ръка от доста ранна възраст. Представител съм на поколението, за което високата технология, смайващите за времето си компютърни игри и музикалните клипове на MTV достигнаха чак когато бяхме тийнейджъри.

Това беше голямото отваряне на възприятията ни към визуалното.

До този момент забавленията се ограничаваха до тихо четене вкъщи и до шумни, понякога груби игри навън. Книгите се превърнаха в професия по-скоро случайно, както често се случва. Бях завършил художествена гимназия, завършвах Академията. Тогава започнах активно да се занимавам с изкуството на книгата. Малко след това разбрах, че това е нещо като сбъдната мечта.

Къде намирате пресечни точки на двете изкуства?

Двете изкуства имат много общо, начините за интерпретиране на текста чрез изображението са безброй. Затова и резултатът често буди както възхищение и обожание, така и спорове или дори присмех. Почти никой не остава безучастен по отношение на това как е погледнал на даден текст художникът. Или по-правилно е да кажа авторът на корицата или илюстрациите, тъй като и в тази сфера виждаме, за жалост, немалко посредствени или лоши примери.

Желанието за рисуване ли търси своята история, или книгата – своята премяна?

Историите така или иначе раждат в съзнанието ни образи. Особено добре разказаните. Спомнете си времето, когато някоя баба ви е чела приказки. Или пък момента на порастване, в който сте били на училищен лагер и в мрака някой разказва страшни истории с приглушен глас, готов всеки миг да се извиси до крясък.

И в единия, и в другия случай въображението ви продуцира образи, които са ваша интерпретация на разказа.

В моя случай те са като състезателни коне във вечна конкуренция, еднакво бързи, и на финала винаги единият изпреварва другия с много малко. Искам да кажа, че понякога историята сама намира своята визуална интерпретация. А друг път нещата, които рисувам в момента, се оказват „като по мярка“ и успяват по безупречен начин да облекат написаното.

Какъв е процесът за правенето на една корица? Как избирате кои мотиви и детайли да вплетете в единната илюстрация отпред?

Всичко започва с четенето на творбата, което от своя страна може да бъде по-задълбочено, или пък по-повърхностно.

Понякога четенето продължава с години.

В момента, например, работя над Оруел, когото съм чел многократно от гимназията досега. Колкото до изображението, което превежда текста – опитвам да синтезирам посланието на автора, някоя обобщаваща сюжетна линия или важен образ от литературния текст. Опитвам дори да създам усещане за жанра или общата атмосфера на творбата. Последното намирам за много важно. За всичко това опитвам да изнамеря образ, който да е лаконичен, постигнат с аскетични изразни средства.

Най-важното е той да е разпознаваем и да посажда дадена идея в съзнанието на читателя.

Това е по-важно даже от това да е красив в общия смисъл на думата, да кажем. Дори не твърдя, че корицата на всяка цена трябва да бъде обикната от читателя – за мен е достатъчно тя да провокира въображението, да предизвиква размисъл. По този начин тя не само „опакова“, но и надгражда текста.

Едно на ръка, че живеем във време, в което всичко е продукт, който трябва да има представителна визия. От артистична гледна точка колко е важна външността на една книга?

Външността на всеки един продукт, до който се докосваме в наши дни, е все по-важна. Все по-взискателни сме по отношение на притежанията си, тъй като живеем в свят, в който разполагаме с повече и по-луксозни неща от всички, живели в предишни епохи.

Това, което довчера е било лукс, днес е базисно изискване.

Ще ми се това да не става за сметка на същността, за сметка на смисъла на един продукт, какъвто е книгата. А тя в повечето случаи е плод на голям и отдаден екип от професионалисти и освен артистичен продукт, неизбежно е и търговски такъв. Това налага изискването книгата да бъде по-атрактивна, красива, предизвикателна, секси, ако щете. Добрият дизайн е основно оръжие в борбата да спечелиш сърцето на клиента. И парите му, разбира се, и дано това не звучи твърде цинично.

Мислейки си за вашите прекрасни нови издания на Виктор Пасков и за съвсем скорошното на Франц Кафка, няма как да не попитам – това ли е начинът да се връщаме към старите (и позабравени) класики и да им вдъхваме нов живот?

Благодаря за високата оценка. Въпреки скоростта, с която свикнахме да живеем, и бързата смяна на едни имена и произведения с други, времето винаги отсява нещата. Прави го подобно на златотърсач, застанал със сито срещу течението и неуморно, сред безбройните камъчета, носени от реката на времето, намиращ онези люспици благороден метал, които ще останат.

Приблизително на около десетилетие поколенията се сменят,

при това и техните възгледи, и преиздаването на класики е особено предизвикателна задача. Класическите заглавия са преиздавани многократно, обикновено с много добри преводи. Визията, която да бъде разпозната и прегърната от всяко едно ново поколение, е пътят, по който новото издание да заеме място в бибилотеката. Надявам се аз и колегите, които са ми гласували доверие да сме постигнали това с Пасков, с Кафка, както и с новите издания на Джани Родари.

Кои свои творения цените най-много?

Много труден въпрос. В сферата на книгата се старая да опитвам нови неща и подходи, затова личната ми оценка там е особено критична и невинаги висока. От последните година-две илюстрациите за Франц Кафка, както и тези за няколко детски книги – на Хармс, Йонеско или Родари – оценявам като успешни от гледна точка на художествените им качества.

Ценя личните си проекти, най-вече защото въпреки огромната си натовареност намирам време за тях и ги създавам често, без да имат смисъл и предназначение, което обикновено е белег за чистото изкуство. Такива са например типографският проект „Под езика“, както и „рециклиращите“ рисунки, с които се забавлявам напоследък – рисувани върху използвани билети за паркинг или схеми за сглобяване на мебели.

На какво е признак отношението към книгите, които притежаваме?

Прекрасен въпрос.

Книгите, които притежаваме, и най-вече тези, които четем, са проекция на нас самите и отношението ни към света.

В една любима моя книга – „Животът – начин на употреба“ от Жорж Перек, героите са портретувани от вещите, които притежават, и домовете, които обитават. В момента в България се чете много, но ако погледнем класациите, често на върха ще видим съмнителни заглавия, безспорно лишени от литературни качества. И все пак – там успяват да се изкачат и много хубави неща. Ще се въздържа от изброяване. Ако дрехите, езикът и маниерите ни са външна проекция на човешката ни същност, книгите, които четем, са нейно скрито огледало.

Пожелайте нещо на читателите ни и ако имате, ни препоръчайте някое четиво за уплътненото седене вкъщи?

Желая на читателите ви преди всичко да са здрави, за да могат да бъдат и ревностни, критични, неуморни и лакоми читатели. Простичко казано – тяхната оценка и интерес влияят на моята работа. Ще маркирам и няколко наскоро излезли и заглавия. „Джони Паник и Библията на сънищата“ от Силвия Плат – за пръв път на български нейните прозаични творби. Любопитно заглавие е и „Първите 20“ – сборник с двайсет от най-добрите разкази на популярни български писатели.

За тези, които са пропуснали – „Чекмо“ на Момчил Николов, „Ангелски езици“ на Димитър Динев. „Тялото“ на Бил Брайсън е блестящо заглавие от областта на популярната наука. А от заглавията за деца – „Приказки на пишеща машина“ от Джани Родари и „1, 2, 3, 4 приказки“ от Йожен Йонеско. Изкушавам се да спомена и 1-2 заглавия, които все още са издателска тайна, но ще подскажа, че са свързани с един от любимите ми автори, споменати по-горе.

За да видите още от работата на Дамян Дамянов и ранни скици на бъдещи проекти, последвайте неговата страница във Фейсбук.

От Момчил Бонев

Още материали за книги четете ТУК!