Щрихи от турската култура

Да усетиш Турция

Турция – мостът между Изтока и Запада, страна на контрасти, пропита с история. Страна, в която лесно се губиш, страна, в която търсиш. А намираш ли? Повлияна от кръстопътното си положение, екзистенциалната тематика е основна в турската литература, музика и кино. 

Това лято прекарах две седмици в страната. За пръв успях да я усетя, макар че я посещавам за пети път. Приятно четене!

Книга: Юсуф Атълган – „Особнякът“

„Да не би всичко да се случва във време, в което аз не съществувам, и в измерения, където ме няма?“

Един от основоположниците на модернизма в Турция, за когото Орхан Памук казва, че го възприема като свой учител. 

„Особнякът“ е роман за загубения смисъл в човешкото съществуване, разказан през погледа на социалния аутсайдер, наречен просто Дж. Той е любител на изкуството, живеещ по бохемски, поради факта, че е син на богаташ. Действието се развива в оживения център на Истанбул, където главният герой обикаля от кафене на кафене, търсейки идеалната любов. Уви, не я намира.

Романсите, в които се въвлича, са мимолетни. Дж. счита себе си за особняк, не се вписва в общоприетите норми, които го отблъскват. Постоянното лутане из града в търсене на любовта на мечтите му са механизми за справяне с травмата му. Става зависим от тях – след всяка раздяла Дж. все повече се отчуждава от средата около него. 

Юсуф Атълган създава роман за смисъла на човешкото съществуване, чрез образа на особняка, изгубен в големия град, чужд на обществото и себе си. 

Филм: Фатих Акин – „Срещу стената“ 

Отраснал в Германия, винаги търсещ връзка с корените си. Чрез филмите си Фатих Акин се опитва да се свърже с тях.

„Срещу стената“ е филм за изпепеляващата любов на загубили себе си турски имигранти в Германия. Джахит е депресиран, страдащ от алкохолизъм, пънкар на средна възраст, докато Сибел е бунтарка, задушена от консервативното си семейство. За да живее свободно, тя трябва да се омъжи. Намира Джахит в психиатрична клиника, той категорично отказва предложението за брак, но разбирайки за състоянието ѝ, неохотно се съгласява, убеждава семейството ѝ и се женят. 

След сватбата двамата живеят като съквартиранти в пълно отрицание на традиционните норми за семеен живот. Бракът им е само на хартия. Естествено, постепенно се влюбват. 

Следват драматични моменти, които принуждават Сибел да се премести в Истанбул. Завръщане у дома. Стига се до края, контрастен на бурната им любов – саморефлексия на двамата влюбени дали тяхната любов си заслужава.

Лайтмотив на филма е идентичността – в общностен и индивидуален план. Сюжетно представени са интеграцията, алиенацията, носталгията по родината, запазването на традицията, индивидуалната свобода и правото на избор. Проблеми, характерни за всяка диаспора по света. 

„Прекосявайки моста: Звуците на Истанбул“

Две години след края на снимките на „Срещу стената“ композиторът на музиката и Фатих Акин се завръщат в Истанбул да изследват музиката му. Тя е разнородна, адаптивна, многослойна, подобно на града и обитателите му. Рокът, повлиян от западното и фолклорното звучене, а то е смесица от номадски, близкоизточни и балкански звуци. 

Отново в основата е заложен въпросът „Кои сме ние?“. Защото музиката (и културата) не е нито западна, нито източна. Хомогенна култура не може да съществува на такъв кръстопът. Сътворявайки идентичността си, Истанбул (и Турция) възприемат чуждата култура, претворяват я и естетизират. Това я прави  дълбока и трудна за разбиране. Близка, но далечна. Екзистенциалните въпроси са неизбежни. На такъв културен обмен просто се губиш и трябва да се намериш.

От Волен Чилов