Клуб 27 – смъртоносната зала на славата

Дори и да не сте вещи в артистичните среди, със сигурност поне веднъж сте чули за небезизвестния „Клуб 27“.„Основан“ грубо казано през 70-те години на миналия век, Клубът приема за членове артисти, главно музиканти, починали на заветните 27 години. Дали заради наркотици, самоубийство, или просто нещастен случай, не е от значение. Важна е тяхната популярност.

За първи член на Клуба се смята бразилският композитор Алешандре Леви, присъединил се през далечната 1892-ра. Но за първи път неофициалното название на тази група не-късметлии се чува около смъртта на Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън. Те успяват да влязат вътре в почти една и съща година – 1970-та. Окончателната тъмна слава на Клуб 27 се налага обаче със (уж) самоубийството на първия член от нашия списък…

Кърт Кобейн – Непевецът, който промени всички песни след себе си

Роден през 1967 г. в Абърдийн, Кърт Доналд Кобейн има цели девет години щастливо детство преди семейните обстоятелства да преминат в стресовата среда, която го затваря като човек. Дори и да не е успял да завърши гимназия, Кобейн вече знае какво иска да остави след себе си – музика. И не след дълго се запознава с бъдещия китарист на Нирвана, Крис Новоселич, а до 1984-та Нирвана вече е факт.

Очаквано, в живота на една от най-големите знаменитости на гръндж музиката навлизат наркотиците и алкохола –

щитът срещу публичното внимание.

Въпреки дръзките си изказвания на сцена от рода на: „Кортни Лав е най-яката (да речем, че е казал „мацка“) на света!“, които още повече го извисяват в очите на феновете като Рок-бог, Кобейн далеч не се радва на статута си и предпочита апатията. С вокалистката на Hole ги свързва най-вече хероинът, а от 1992-ра и Франсис Бийн Кобейн, която, въпреки зависимостта на двамата си родители, успява да дойде на бял свят без здравословни усложнения. Такива обаче далеч не са спестени на Кърт, който до третия албум на Нирвана от 1993-та вече е минал през няколко свръхдози.

На осми април 1994 г. електротехникът Гари Смит си губи ангелите, намирайки Кобейн в лехата на дома си в Лейк, Вашингтон. Привидно заспал и очевидно разпознаваем по-окъсаните си Converse, Кобейн пада в битка пред една последна доза хероин и пушка Ремингтън 20-и калибър. В предсмъртното си писмо споделя, че отдавна вече не чувства вълнението от музиката. Светът обаче е недоволен – голяма част от хората спекулират, че с такава доза хероин човек не би могъл И да се застреля след това, което води до съмненията за убийство. Разследването обаче не стига до такова заключение и Кобейн си остава рок звездата, взела живота си, за да се отдели от славата.

Джими Хендрикс, на когото рокът не прости

Богът на Китарата се ражда през 1942 г. като Джони Алън Хендрикс в Сиатъл, щата Вашингтон. Съвсем очаквано за звезда на рока, неговото детство далеч не е розово и естествено, повлиява на бъдещите му текстове. С китара за 5 долара и двойка по музика обаче далеч не бавно се изстрелва покрай Елвис Пресли, Би Би Кинг и Литъл Ричард, като талантът му по струните дори дава повод за съмнения, че е сключил сделка с Дявола.

Може би вече знаете какъв ще е развоят на събитията, най-малкото заглавието на статията го подсказва. След 4 години турбулентен психеделичен рок и Уудсток – на шести септември 1970 г. Хендрикс дава последното си участие, което завършва обаче с освиркване от публиката и неприлични жестове от Джими. Следват кратък престой в Англия с приятели и свръхдоза на 18-ти септември. Официалната версия е 18 пъти надвишена доза барбитурати и задушаване в следствие от повръщането им. Приятелката, с която той прекарва вечерта обаче, Моника Денман, твърди, че Хендрикс е бил все още жив, когато линейката пристига. Полицията оспорва твърдението ѝ, а допълнителни обвинения по неин адрес водят и до нейното самоубийство цели 26 години по-късно.

 

Джанис и гласът на Уудсток, който не заглъхна

Дори и да не сме знаели на момента, всеки е чул поне веднъж характерния глас на Джанис Джоплин. Лицето на фестивала „Уудсток“ проплаква за пръв път през 1943 г. в щата Тексас и до 1969-та вече никой не може да обърка тембъра ѝ. Както самата тя, така и хора от публиката, я усещат на сцената като „наелектризираща“, а далеч не бедните ѝ вокални умения ѝ печелят титлата „Кралица  на психеделичния соул“. Като силно артистичен човек, който в допълнение към песните рисува и танцува, не можем да бъдем изненадани от бурното развитие на кариерата ѝ, нито пък от присъствието ѝ в Рокендрол залата на славата.

За хубав и продължителен живот като тази кариера обаче няма как да излъжем. На четвърти октомври 1970 г. е намерена мъртва в хотел „Landmark“ в Холивуд. Официалната причина – умопомрачителен коктейл от хероин и уиски за удавяне на любовните ѝ мъки по тогавашния ѝ приятел. Все още в съзнание Джанис посяга да остави цигарите си на нощното шкафче, но промилите си казват думата – Джоплин губи равновесие, коленичи и удря фатално главата си в масичката. Пада и не става от пода, на който я намират мъртва на следващия ден…

Джим Морисън – легенда още преди да има легенди

Джеймс Дъглас Морисън може би се нарежда начело на класацията за оспорвани смъртни случаи. Наборът на Джанис Джоплин от Мелбърн, Флорида, е определян като един от най-харизматичните изпълнители на рок сцената, а с The Doors влиза и в рок историята изобщо. Поезията му зашеметява неговия бъдещ колега Рей Манзарек, бохемът проявява таланти още като ученик, като не остава далеч и от сферата на киното.

Като че ли психеделичният рок носи някакво проклятие. На трети юли 1971 г. половинката на Джим, Памела Карсън, го намира мъртъв във ваната им. Официална аутопсия така и не е направена. В доклада е записана като причина „смъртоносна доза уиски и хероин“. Спекулации за убийство и множество други теории, естествено, се появяват почти веднага. Памела отрича двамата да са употребявали наркотици, но впоследствие признава, че след тежък запой двамата са поели немислими дози от наркотика. Морисън започва да кашля кръв – след известно време нещата привидно се успокояват и Памела Карсън заспива. Само за да го намери мъртъв. По ирония на съдбата тя си отива по същия начин три години по-късно. И то на 27.

Ейми Уайнхаус, която дойде, преобърна света и си тръгна без поклон

Преди да добавим в списъка малко изобразително изкуство, няма как да оставим Ейми Уайнхаус без почетно място в него. Трудно ще се определи кой от изброените е най-известен, и изобщо би било невъзможно да ги подредим по важност, но със сигурност всеки би разпознал навсякъде прическата, очната линия и, най-вече, гласа на Уайнхаус. От обсъдените членове тя умира „последна“ на 27 – в недалечната 2011 г. Специфичната смесица от соул, джаз, фънк, рок, блус и R&B разтърсва още от началото на новото хилядолетие. Очарована от музиката още от дете, и то въвлечена там от баща си и постоянното му пеене на Франк Синатра, Ейми прави първи стъпки към индустрията едва на 14, а през 2003 г., когато е вече на 20, излиза първият ѝ албум „Frank“.

Стана време да отбележим негативното влияние на славата и върху тази музикална сензация. В микса с булимията, която Уайнхаус успява да развие още в ранна възраст, певицата добавя съвсем успешно алкохол, наркотици и проблемен съпруг, които спокойно можем да опишем като едно цялостно саморазрушително поведение. Таблоидите на 2007-ма поне със сигурност го наричат така и личното пространство за тях е несъществуваща граница. Турбуленцията в звездния живот съвсем очаквано не ѝ понася и на 23-и юли 2011 г. умира от, както се разбира впоследствие, алкохолно натравяне. Въпреки няколкото седмици въздържание, последната любов, която Уайнхаус успява да прояви, е тази към чашата…

Жан-Мишел, който не се научи да бъде сив

Роденият през 60-те Баския си проправя път към известността в арт средите още преди да удари 20 години. В началото се подвизава като част от творческия графити дует SAMO, заедно с Ал Диаз, но до ранните ’80-те творбите му вече биват излагани в галерии по целия свят. Следващите години минават в колаборации с Анди Уорхол (чиято е и thumbnail-снимката), арт ексцесии за утвърждаване образа на темпераментен артист и срещи с Мадона. Голяма изненада, има и наркотици! (Не заради Мадона, де…)

Въпреки опитите си да се изчисти, според познати в месеците преди смъртта си минавал по стотина торбички хероин на ден. В крайна сметка тези писти обаче не довели до никаква творческа теофания, а до свръхдоза през топлия август на 1988 г. Оттогава насам славата му остава непроменена и за живота му се появяват немалко творби и оди от други автори. Както сам Кийт Харинг казва, тепърва ще оценяваме как Баския промени света с изкуство.

Димитър Воев – поетът на „новото поколение“

Макар и не толкова често, (което си е по-скоро за радост), от 1992 г. България също има член в Клуб 27. И не, не става дума за Паша Христова, въпреки че тя почти се разминава с членството с 2 години, като умира на 25. На 21 май 1965 г. в София встъпителните си ноти изревава Димитър Воев. Не чака зряла възраст за по-тежките занимания с музика и още като ученик сформира първата си група, „Парадокс“, заедно с Кристиян Костов, избягвайки казармата с помощта на психиатричното отделение.

Костов обаче все пак отива войник и нещата се разпадат. Това не пречи на Воев да продължава да се развива в музикални формации и да издаде студиен запис с групата си „Воцек и Чугра“ през 1992 г. Най-голямо постижение обаче бележи с групата си „Нова генерация“ (отново с Кристиян Костов), кръстена на негова едноименна поема. През 1989-та успяват да издадат в Балкантон плоча, а през 1991-ва излиза и първият им самостоятелен албум. Същата година Воев се застъпва за Екогласност

и организира един от първите рок концерти в България след социалистическия режим.

За разлика от останалите членове, които изредихме дотук (и изобщо повечето от Клуба), завесата на Димитър Воев е спусната от най-коварната позната болест. На 27 умира от тумор на мозъка, а последните му записи са издадени след неговата кончина и озаглавени „След смъртта“.

 

Въпреки всичките подозрителни обстоятелства около смъртта на членовете на Клуб 27, официално становище те да са свързани няма. Нито статистика. Дори обратното. Според проучвания пикът от смъртни случаи сред артисти се намира по-скоро около тяхната 56-а година. Единственото общо между повечето от тях като че ли е фактът, че почти всички са били или са имали преди романтична връзка с наркозависими. Теориите около Клуб 27 и без това варират безкрайно – от умишлени убийства и операции на ЦРУ за заглушаване на звездите, до подхвърлени наркотици и свръхестествени сили. Това обаче не помрачава славата на Клуба и желанието на значителен брой модерни изпълнители да се присъединят към него и увековечат образа си в музикалната среда. Можем само да се надяваме да има повече такива въздишки на облекчение, както през 2013 г., когато Лана Дел Рей успешно навърши 28.