Режисьори на месеца: Кристофър Нолан и Грета Гъруиг

Сподели с приятели

Заклетите фенове на филмовата индустрия не пропуснаха да отбележат факта, че за пореден, четвърти път, Холивуд ни предоставя два блокбъстъра в един и същи ден, провокирайки ни да дотичаме до близкото кино и да отделим един ден, потапяйки се дълбоко в сюжета на две коренно различни продукции. 21-ви юли беше изключителна дата и за режисьорите им – Кристофър Нолан и Грета Гъруиг.

Нарекоха го ефекта „Барбенхаймер“.

Това беше едно от най-бележитите юлски събития, което вкара в кината милиони хора от различни възрастови категории. В социалните мрежи настъпи еквивалентът на слънчевото затъмнение. Голяма част от споделяното съдържание се изразяваше в спорове кой е по-добрият филм, кой филм е по-подходящо да се гледа първо, постове от киното, на които присъстват хора, облечени в розово или черно, а понякога и комбинирайки двата цвята.

Някои твърдят, че Опенхаймер е по-добрият филм. Други държат да ги оборят и използват медийното пространство, за да поставят Барби на пиедестала.

В моя случай, стечение на обстоятелствата ме застави първо да облека елегантна черна рокля, близка до тази на Флорънс Пю по време на първата ѝ среща с учения Опенхаймер. Тази рокля не остава дълго на екрана, което накара някои хора да споделят възмущението си от (за тях) „ненужната“ голота. В крайна сметка, очакванията бяха задоволени три часа и един взрив по-късно.

Взривът определено е кулминационният момент,

който оживява пред очите ни, благодарение на добре познатия Кристофър Нолан. Той използва предоставената му сцена, за да поговори малко и за тегнещата заплаха от изкуствения интелект. Темата ни препраща към мащабния ядрен взрив във филма, който е истински, без никакви визуални ефекти.
Добре, че филмът не се предлага с прожекция във формат 4DX.

С лекота може да се каже, че Кристофър Нолан е един от закрилниците на киноиндустрията. Още през 2000-та година, с излизането на „Мементо“, 53-годишният британец затвърждава мястото си в Холивуд. 23 години по-късно той вече е отвоювал своята творческа свобода, благодарение на филми като „Батман в началото“, „Черният рицар“, „Престиж“, „Генезис“, „Дюнкерк“ и „Интерстелар“.

Детството на Нолан е белязано от постоянни пътувания между Лондон и Чикаго, тъй като баща му е британски копирайтър, а майка му е американка, работеща като стюардеса. Аматьорските му късометражни филмчета с участието на различни екшън фигури, заснети с камерата на баща му на седемгодишна възраст, са преобразени във филми, значими за историята на киното.

От студентските му години произлизат няколко филма,

които той заснема съвместно с бъдещата си съпруга Ема Томас. В Лондонския университетски колеж записва английска литература, но изборът му за университет е стимулиран от факта, че в този институт има солидно филмово оборудване.

През 1989-та Нолан получава първото си филмово излъчване по обществената телевизионна мрежа PBS със сюрреалистичния си късометражен филм „Tarantella“, към който феновете му ни насочват в социалните мрежи.

На Кеймбриджкия филмов фестивал е показан друг негов късометражен филм, „Larceny“, който е смятан за един от най-сполучливите късометражни филми, заснети в Лондонския университетски колеж.

Ема Томас и до ден днешен стои неотлъчно до Кристофър Нолан, заедно с четирите им деца. Двамата основават компанията „Syncopy“. Тя е продуцентът зад всичките му филми.

Докато Нолан адаптира книгата „American Prometheus: The Triumph and Tragedy of J. Robert Oppenheimer“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин, една от най-влиятелните жени режисьори в Холивуд пише оригинален сценарии, с който иска да възроди историята на Барби. Името на Грета Гъруиг е познато на индустрията още от филми като „Лейди Бърд“, „Малки жени” и„Франсис Ха“.

40-годишната кинорежисьорка първоначално изразява любовта си към киното с актьорска кариера, която през 2013 година ѝ донася номинация за Златен Глобус след участието ѝ във филма „Франсис Ха“, чийто сценарий е нейно творение. По-късно ѝ се отдава възможност да се въплъти в ролята на режисьор по време на снимките на „Лейди Бърд“, като това е нейният дебют на тази позиция.

Преди да достигне върха на Холивуд

и да се докаже като кадър от изключително значение, Грета напуска родният Сакременто, Калифорния, за да се отдаде на хобито си, а именно танците. Във вените ѝ тече кръв от три различни нации – ирландска, английска и немска, но съдбата я отвежда в Ню Йорк, където възнамерява да се ориентира към музикалния театър.

В крайна сметка се специализира в изучаване на английски език и философия в Бърнард Колидж. Намерението ѝ да пише театрални постановки я отвежда по пътя на нискобюджетните филми, наречени „mumblecore“ – натуралистична игра с фокус към диалога и обикновено насочва обектива към млади хора, като повечето пъти актьорите не са професионалисти.

За определен период от време режисьорът Джо Суонбърг често работи с Гъруиг, но впоследствие тя заснема филми заедно с имена като Тай Уест и Уди Алън.

„Франсис Ха“ е големият ѝ пробив,

а след него ,,Лейди Бърд“ е почти биографичен, разказвайки за премеждията на една тийнейджърка и израстването ѝ. Биографичната нотка се изразява в това, че самата Гъруиг е посещавала католическо училище за момичета, също като главната героиня, независимо че семейството на бъдещата режисьорка вярва в унитарния универсализъм, според който нито една религия няма всички отговори и всяка една може да ни научи на нещо.

След като прави двата големи хита „Лейди Бърд“ и „Малки жени“ с участието на Сърша Ронън и Тимъти Шаламе, съпругът ѝ Ноа Баумбах ѝ помага да пресъздадат историята на известната марка кукли, като им е дадена пълна творческа свобода. Марго Роби е един от продуцентите на филма, но именно тя е актрисата, на която Гъруиг възлага задачата да претвори Барби на големия екран.

Ако се чудите дали Барби ще се събере с Кен, или сте любопитни да видите процеса по създаване на първата ядрена бомба, най-близкото до вас кино предоставя чудесен шанс да получите отговори. Сами може да прецените дали филмите са Oскарови.

От Елена Нанева