Член 216 или неразказаната история на България

Сподели с приятели

Когато мислим за ЛГБТИ+ общността, първата асоциация е Прайд, а следващата най-вероятно е анти-Прайд. В съвременна България отношението към хората с различна сексуална ориентация или полова идентичност винаги е било доста поляризирано. Или си толерантен, или си крайно агресивен. А минало сякаш няма…

Борислав Николаев, Коста Каракашян

и един сплотен екип от български артисти тръгват по пътя на ЛГБТИ+ историята на България, защото – да, такава има. Те имат смелостта да разкажат това, което много са забравили съвсем съзнателно. Чрез дигиталния експериментален проект „Член 216” се задават най-големите въпроси табу за загубеното лице на българската ЛГБТИ+ история и се намират отговорите на много от тях.

Един кръстопът, на който се изправя всеки млад човек, е този за идентичността. Проекти като „Член 216” са изключително важни, именно защото могат да помогнат в намирането на посока, отговор или общност. А това да познаваш себе си е ключът към един нов свят и към нови хоризонти.

Борислав и Коста разказват повече за вдъхновението и работата по проекта.

Как изобщо стартира проектът?

Борислав: Идеята се роди, когато попаднах на находка, а именно чл. 216, глава 14 от Наказателния кодекс на България от 1896 г., който гласи, че за „мъжеложство” наказанието е не по-малко от 6 месеца тъмничен затвор. Това показва, че [хомосексуалните мъже] са били преследвани, но за мен има и друг смисъл. Хора с различна сексуална ориентация по нашите географски ширини има от много време.

Аз, когато израствах, чувах как някои хора казват, че различните сексуални ориентации са по някакъв начин „внесени” от чужбина и то в съвремието. Заради това, този член от кодекса от 1896 г. толкова ме впечатли и вдъхнови. След това кандидатствах в акселератора на фондация SingleStep за онлайн проекти на социална тематика и ме приеха. Там имахме лектори, които разказваха как да създаваме дигитално съдържание и Коста беше един от тях…

А-ха, ето каква е свръзката!

Борислав: Да, там се запознахме, разказах му моята идея за проект и го питах дали той има други идеи и контакти. След края на акселератора поддържахме връзка през чат и така започна всичко.

А находката случайно ли ти попадна около друг проект, или я намери в резултат на търсене?

Борислав: Съвсем случайно ми попадна, дори не помня точно как. Помня само онлайн статията, където се говореше просто за най-известните гейове в България и там се споменаваше и гореспоменатият закон. После тръгнах да го търся вече в оригинал.

Срещна ли подкрепа от други хора преди Коста да се включи? Защото обикновено, при такива търсения самите български администратори правят процеса много труден…

Борислав: Имаше известна подкрепа, може би дори повече отколкото очаквах защото аз съм и от малък град. Най-вероятно в библиотеката за първи път им беше зададен въпросът:

Имате ли материали за хора с различна сексуална ориентация от края на XIX век?

Това определено не им е ежедневие. Но особено в библиотеката жената много ми помогна. Заведе ме в архива, който те имат и потърсихме какво има там… Нищо нямаше. После търсих и в Държавна агенция „Архиви” – пак нищо. След това се опитах да се свържа с Министерството на вътрешните работи по имейл (понеже не съм в София) – отговор нямаше.

Аз явно не съм човек, който може да работи с държавните институции и дотам беше. А иначе подкрепа от хора, които са в моя кръг, срещнах много. Даже и хора, които по време на акселератора за първи път чуваха за идеята, много им допадна и се включиха със свои предложения.

А не е ли точно това в основата на проблема за маргинализирането на хората с различна сексуална ориентация – че такива проекти остават в по-затворен кръг от хора? Заради това и как ще се разпространява сайтът оттук нататък до по-широка публика?

Борислав: Коста може повече да разкаже за проекти на теми от по-затворени кръгове, защото има повече опит. А колкото до популяризирането на сайта – аз вече пуснах реклами в Гугъл, Инстаграм и други интернет пространства.

Коста: Мен нещото, което ме привлече в проекта, е това, че се използват много различни изразни средства. Не е само видео или фотография, а самото изследване, което е направено, историите… Борко много добре съумява да привлече и задържи вниманието. Дори само тази контактна форма, която се появява в самото начало, която по по-завоалиран начин представя темата с въпроса:

Мислиш ли, че част от българския народ не е свободен?

Мисля, че това е гениално, защото ако директно беше казано някъде „гей”, много хора ще реагират супер първосигнално. А така, с отворени въпроси, и използването на знамето може да се достигне до по-широка публика, която после и да бъде изненадана от съдържанието.

Много ми харесва и интерактивният елемент, който е добавен, така че първо изразяваш своята позиция, а после достигаш до съдържанието. Така се ангажират повече хората. Затова за мен беше много вълнуващо да направим този проект, в който и текстът на музиката е важен, и носиите са от значение… Като цяло има много потенциал да достигне хора, на които им е много дълбоко втълпена идеята за „българщината”.

И мен интерактивният елемент ме грабна веднага! На кого беше идеята да бъде добавен?

Борислав: Аз правя сайтове ежедневно, понеже това ми е работата. Обикновено тези, които правя за работата, не са интерактивни, а доста статични и стандартни. Затова аз лично имах нужда да експериментирам.

Ако това тогава не е професионален проект, мислите ли да си остане само инициатива, или ще го развиете още? Търсите ли доброволци, които да помогнат със следващите стъпки?

Борислав: Аз смятам, че времето ще покаже как ще се случват нещата. Зависи от интереса. В самия сайт обаче още отсега има апел да се включат хора, които може би имат повече информация под формата на снимки и писма за ЛГБТИ+ историята на България. Ако получим такава информация, естествено проектът ще се развие, защото ще трябва да ги споделим с публиката.

Има много варианти, които съм си представял как да се развие проектът. От малък винаги съм искал да си направя и вестник, заради това имам идеи как проектът „Член 216” да стане „физически”, така да се каже. Интересно ми е как би изглеждала коренната противоположност на това, което в момента представлява проектът, а именно дигитален сайт. Варианти за развитие има много, но засега мога само да кажа, че сайтът ще остане онлайн поне една година.

Предполагам и досегашният екип на проекта е доста разнообразен и представлява повече от ЛГБТИ+ подгрупите. Те помогнаха ли именно в разглеждането и търсенето на информация за закони срещу други подгрупи на ЛГБТИ+?

Борислав: Първо, трябва да кажа, че екипът е наистина невероятен! Заслугата за това е изцяло на Коста, защото той познаваше повечето от тях. Наистина чудесно се сработихме. Но търсенето на информацията се падна основно на мен и на Коста. С останалите се фокусирахме върху творческата част, защото много значимо за проекта е пресъздаването на тези хора от 19-и век,

които са били гонени и наказвани

в една нова среда, където те са спокойни, не са преследвани и са свободни да обичат човека, когото… обичат – без значение от пола. За това помогнаха всички от екипа. И актьорите трябваше да го изиграят правилно, и музиката трябваше да е подходяща.

Темата е представена прекрасно и много разбираемо, а аз се радвам, че проектът е обвързан и с 3-ти март!

Борислав: Да, това всъщност беше малко под въпрос. Обаче, в края на краищата, е логично за мен да стартираме на 3-ти март.

Коста: Абсолютно съм съгласен. Ключово е да обвържем проекта с познатите тематики на този национален празник, да го поставим в този исторически контекст. А и каквото и да си говорим, важно е да натискаме „копчетата” на хората, леко да ги подразним, както прави другият актуален в момента проект на Мишо (Михаил Вучков) – изложбата за 8-ми март „Другите българки”.

Все повече и повече ЛГБТИ+ хората влизат в българския канон, което за мен е много ценно. На фона на това, което сме виждали досега, основно е опит и пример от Запада. Например един Прайд, който е концерт с различни изпълнители и има корпоративни спонсори, това е взето от успешни практики от Запада. Обаче колкото и добър да е опитът, както Борко спомена, предизвиква по-скоро реакцията, че хомосексуалността е внесена от друга държава и не е съществувала по нашите земи, което не е вярно.

Според мен навсякъде по света има и е имало еднакъв брой куиър хора, единствената разлика е, че в някои държави са приети, а в други не. Затова е важно да асимилираме тези идентичности в нашата култура и проекти, които позиционират хора в такива (исторически) роли. Много по-силно е, отколкото да видиш някакъв герой от някакъв американски сериал да се идентифицира по този начин. Това е много по-далечно за нас.

Имаме нужда от примери от ежедневието и от историята ни.

До ден днешен нямаме дори правилните думи, с които да говорим за ЛГБТИ+ общността в България. По време на търсенето на информация намерихте ли някакви термини, които са били използвани преди, за да опишат ЛГБТИ+ хората или пък такива, които общността е създала?

Борислав: Това е доста обширен въпрос, дори е подходящ за научен труд. Има няколко думи останали от преди, но сякаш, ако се използват днес, са като обиди. Но това като цяло е много интересна тема.

Предполагам това, че използваме доста чуждестранни думи също предизвиква асоциацията, че ЛГБТИ+ идентичностите са някакъв вид импорт.

Коста: В случая с езика, има много голямо значение кой има достъп до информация, колко езика говори, пътува ли… Хората, които пътуват повече, имат повече възможности да се сблъскат с по-толерантни общества и като се върнат в България да искат да боравят с този чужд толерантен език.

Още в началото, когато се запознавах с проекта, ми направи впечатление дизайна на рекламните материали, които много пунктират български национални символи и така сякаш проектът започва да „говори на български”. Кой измисли дизайна?

Борислав: Аз го измислих. Много благодаря! Учил съм графичен дизайн в Лондон. И сега, когато имам нужда от нещо за личен проект, действам сам. Една доста голяма част от него е илюстративна и аз направих илюстрациите. Моят стил е доста сюрреалистичен и обичам да комбинирам човешки фигури и символи. Докато работих по този проект, мислех в същата посока – какви символи изразяват най-точно тематиката.

Лъвът

(даже за малко да го нарека български лъв, защото той е толкова важна част от нашата идентичност) се открои като доста силен елемент за рекламните материали, който няма нужда от контекст, за да привлече вниманието и за какво ще става дума.

Коста: Реално, и визуалната идентичност, и идеята зад филма (от сценарии до сториборд) – зад всичко стои Борко. Аз се включих в проекта в изпълнителната част и препоръчах на Борко композитор и оператор, но огромна част от творческия заряд е от него. И заради това сайтът е толкова изпипан и макар че има различни части, те изглеждат свързани, именно защото той успя да влезе в толкова много роли и позиции.

Филмът прави много ярък контраст обаче с всичко останало, защото е черно-бял, а основните визии са много цветни. Коста, разкажи ми повече за техническата част от заснемането на филма.

Коста: Всъщност снимахме в един много студен ден малко преди окончателно да настъпи зимата, само се молехме да не завали сняг. С цел да пресъздадем този старинен вид всичко беше снимано от статив, тоест получиха се едни много класически, симетрични и минималистични кадри, в които има и пространство за емоцията, за самите моменти между актьорите. Не искахме филмът да крещи и да е много in-your-face, а да е интересен и дори в първия момент да заблуждава кои са всъщност протагонистите и каква е тяхната история.

Ако сте успели да заснемете филма малко преди началото на зимата, колко време отне да се развие целият проект?

Борислав: Твърде дълго! Акселераторът, който споменах, се случи през март или април миналата година. Там бяха наградени със стипендии няколко проекта. Моят също получи 500 лв. Тези проекти имаха срок за изпълнение една година и добре че беше така! Иначе сигурно още по-дълго щеше да продължи.

Като първи мой самостоятелен проект, аз на всяка стъпка от развитието му трябваше да се съветвам с Коста. Той малко скромничи като казва, че е само продуцент на филма, защото аз много се учих от него за режисурата, както и от оператора, Борис Орумов.

От друга страна, аз не исках никой да работи безплатно.

Много от хората работиха за много, много, направо обидно занижен хонорар, но за мен беше важно такъв да има изобщо. Вярвам, че трябва да се отучим да работим безплатно, особено в сферите на изкуствата, в България. Затова изчаках да започна постоянна работа, за да получавам заплата, с която да мога да предоставя тези хонорари.

Какво предстои?

Борислав: В най-близко бъдеще ни предстоят няколко медийни срещи, с които да представим проекта. След това аз не смятам, че нещо трябва да се случи веднага. Трябва да оставим проектът да подиша малко, хората да могат да слушат музиката, да гледат филма… Ако започнем само да пускаме нови и нови неща, ще отвлечем вниманието от работата, която е свършена досега.

Коста: Според мен проектът има много потенциал да запали и други артисти да започнат да се занимават с темата. Така че тепърва предстои да видим какво ще се случи.

Интервю на Яна Ц. Пеева