По стъпките на българските автори в София – част 2
В началото на май с фотографа Алекс Георгиев потеглихме на пешеходно пътешествие с мисия – да обогатим общата си култура на тема българска литература. В първата част ви запознахме с домовете, творчеството и съдбите на едни от най-обичаните български автори като Иван Вазов, П.К. Яворов и Никола Вапцаров. В настоящата втора част на приключението ни ще се отдалечим от шума и пълните с хора централни булеварди на София, насочвайки се към китните улички в района на пл. „Журналист“, запазили някогашния разкош и спокойствие на столицата.
През 20-те години София се сдобива с артистичен квартал. Местността Куру баглар, заключена между Драгалевско и Самоковско шосе, както в миналото са наричани „Черни връх“ и „Драган Цанков“, се превръща в познатия ни Лозенец. Именно тук през различни години се заселват различни автори, за част от които разказваме днес.
Димитър Талев

Започваме разходчицата си от трамвайната спирка пред СГСАГ. В десятката преглеждаме адресите, които набързо сме надраскали на корицата на една тетрадка. Разрешаваме на Google Maps да следи местоположението ни, за да не се заплеснем по някоя минаваща котка и, не дай си боже, да пропуснем нечий дом. Трамваят минава покрай улица „Добри Войников“, което ни кара да завъртим глави и да я видим: кооперацията с паметната плочка на Димитър Талев! Жълтата сграда със симпатични балкончета е със сравнително запазена, но изподраскана с графити фасада. Талев не живее много в този дом, а и животът му тук е нелек.
Посветил битието си на разказването за борбите, надеждите и героизма на родната си Македония, след 9. септември Последният възрожденец преживява множество трагедии в професионален и личен план. Дори децата му си спомнят колко страшни са били горещите лета по оново време, когато те са бягали боси и полуголи по калдаръма на „Добри Войников“, принудени да живеят с по една филия хляб с олио и червен пипер на ден… По-късно през 1952 г. след пребиваването си в Луковит по политически причини семейството на Димче е поканено отново да се завърне в София. Авторът е реабилитиран, получава множество призове и награди, а великата Преспанска тетралогия, започната в този дом, вижда бял свят.
Тръгваме в посока към пл. „Журналист“ леко замислени, но и благодарни. Благодарни за това, че животът за пореден път ни доказва колко важно е да се докосваме до миналото си, за да можем да оценим настоящето – дори то да е под формата на исторически роман епопея, заплашващ да се падне на матурата догодина…
Валери Петров

Сред люляци и аромати
в дворовете белеят маси
и всички тука са познати
и се усещат у дома си.
– В. Петров, посветено на улицата
Подминаваме площад „Журналист“ и свиваме по уличка „Елин Пелин“. Въпреки че се намира в близост до оживени булеварди, тази софийска пресечка някак е успяла да съхрани чистотата, уюта и атмосферата на Стара София. На почти всяка сграда в района с паметна плоча е белязано пребиваването на някоя известна личност (няма да разкриваме самоличности, за да си оставим материал за бъдещи статии😉). Мястото е толкова приятно, че решавам да го кръстя за себе си „Улицата на хвърчащите хора“ – на творците, издигнати над битовото и светското, „без собствен „Фиат“, но с талант, достоен да прослави България пред света.
Именно тук живее и твори Валери Петров – „лекарят на думите“, както е наричан поради факта, че е един от немалкото завършили медицина, които се пренасочват към писането. Всеки, запознат с творчеството му, вероятно е на мнение, че след преводите на Шекспир и „Фауст“, след „Пет приказки“, сценариите и драматургиите си, великият българин е напълно достоен за получаването на Нобеловата награда. За съжаление, през 2014 г. той „литна в простора“ и остана само с номинация. Спомена за писателя носи нестандартната къща, в чието таванско помещение се е намирал скромният кабинет на автора. Имаме щастието, че домът му не е сполетян от съдбата на малката къща в едноименното стихотворение, което позволява на всеки желаещ поне веднъж да се докосне до мъничка част от живота на Валери Петров.
Димитър Стоянов

По-напред на същата улица се намира „Домът на Ян Бибиян“, както ни подсказва малко момченце на гърба на майка си, която питаме за посоката. Надяваме се, че се досетихте за Елин Пелин, все пак улицата е кръстена на него (преди смъртта му носи името „Журналист“, а кварталът е познат като „Журналистическия квартал“). Певецът на българското село е един от многото знатни жители на тихата пресечка.
Живял тук със семейството си, авторът намирал време както за писане, така и за събирания с небезизвестни гости. Синът на Стоянов си спомня, че сред гостите им били художникът Александър Божинов, поетът Атанас Далчев, а понякога пристигал на кон самият цар Борис III. Друго любимо място на Елин Пелин бил ресторантът „Под липите“. Създаден през 1926 г. като кръчма „Селект“, той бързо привлякъл редица творци като автора Ангел Каралийчев и художника Сирак Скитник. Липите накарали Димитър Стоянов да даде сегашното име на заведението, а на жилищния етаж над малката кръчма се заселила…
Дора Габе
Бул. „Васил Левски“ 60
На оживения булевард „Васил Левски“ една сграда изпъква повече от другите. И то не само заради червения цвят на входа на иначе розовата сграда и контрастиращите с него графити по фасадата, но и заради паметната плоча. Разположението ѝ в сянка малко затруднява Алекс да хване четливо надписа, но ето, че сега го виждате добре: тук живя и твори не коя да е жена, а Дамата на българската поезия – Дора Габе!
За биографията ѝ, любовта с Яворов, любовния триъгълник между нея, Багряна и проф. Боян Пенев, за всички мъже в живота ѝ… може да се каже много. Тематиката ни обаче е литературна, а творчеството на Габе – пълно с преводи, романи, повести и поетически творби за малки и големи. Днес със сигурност няма българин, който да не е чувал името Доре Габе и да не знае за приноса ѝ към родната литература. Приносът обаче не спира с творчеството. Апаратаментът ѝ в София е завещан на Съюза на бълграските писатели, за да има къде младите пишещи таланти на София да се събират. В личния ѝ кабинет днес се помещава издателството на сп. „Пламък“ – списание алманах за литература, изкуство и публицистика.
Димитър Димов
- Ул. „Кръстьо Сарафов“ 26
- Ул. „Сан Стефано“ 27 (на ъгъла с „Шейново“)
Домът на автора на „Тютюн“ се намира на „Кръстьо Сарафов“, отново в бившия „Журналистически квартал“. Или поне се е намирал, както се твърдеше доскоро из интернет пространството. Ако сте се натъкнали на новината, която подведе и нас, че домът на Димитър Димов в столицата бил разрушен… Сменете източниците си на информация.
Не можехме да повярваме на новината и затова се свързахме с първоизточника, а.к.а. Националният литературен музей. Убедиха ни, че тази инфорамция е ненапълно вярна. Казвам ненапълно, защото всъщност първата от трите жени на писателя – Нели Доспевска, е живяла в тази сграда, а съвместното ѝ съжителство с Димов е продължило едва няколко месеца. Но спокойно, Литературният музей се грижи много добре за истинския апартамент. Повече по темата можете да чуете тук.
И така нашето пешеходно пътешествие продължава в посока „Сан Стефано“, където в стара жълта кооперация се намира първата самостоятелна квартира на романиста.
Слагаме край и на втората част от литературната си разходка. Научихме много за биографиите на авторите, домовете им и миналото на София. Това ни кара да я обичаме още повече в настоящето. Надяваме се да сме вдъхновили и вас да потеглите по стъпките на любимите български автори в София!
Автор: Али Димова
Фотограф: Алекс Георгиев