Бригада в Щатите: спомени, веранди и сръбска музика

Сподели с приятели

“Hello! How are you?”

Ако обмисляте бригада в Щатите, пригответе се да чувате този въпрос постоянно, навсякъде и от всекиго. За една студентка от България това звучи като утопия. Та ние не сме свикнали на такава учтивост. Да, ама се свиква, и то бързо. Животът в курортно градче на Източното крайбрежие е толкова лежерен и приятен, че неизменно ставаш част от него. Не само ти, но и стотици студенти от цял свят, дошли да работят в Щатите. Прибави към това число и всички местни и почиващи американци и имаш гаранция за неповторим културен микс и спомени като никои други.

Първият ми ден в Ocean City, MD започна с пищна балканска музика, идваща от холния телевизор в къщата, в която живея. Очаквайки всеки момент Filthy Frank да изскочи с вик “YOU JUST GOT PRANKED”, по-късно същия ден се запознах със съквартирантите си от Босна и от Сърбия. Това даде начало на много приятно съжителство, изпълнено със Slav шеги, понякога много, (а понякога и твърде много) сръбска музика и няколко дълги разговора за Dubioza Kolektiv. Добави и това, че една от съквартирантките ти работи в 7/eleven, през който минаваш всяка сутрин, и имаш гаранция за добро настроение от началото на всеки ден.

Пристигайки на работа, се впускам в щур микс от култури и националности.

Тук не е нещо необичайно да попаднеш на урок по латино танци с всяко преминаване през кухнята на ресторанта, особено ако готвачите са цяла група колоритни доминикански момчета. Ама наистина никога не съм виждала някого от тях в лошо настроение. Винаги пускат шеги наоколо, а някои са винаги готови да впечатлят всяка от сервитьорките.

В ресторанта се конкурираме кой език е по-използван – испанския или българския. Общо българите там сме 7. Хубаво е да има с кого да споделиш някое българско meme понякога. На острова често се чува българска реч – в автобуса, по улиците, един от доставчиците също е българин, живеещ там. Има дори Facebook група, която свързва българите на (полу)острова, не само студенти, но и жители, които могат да са си от полза.

Най-голям процент от персонала ни, разбира се, са американци, повече от половината. В последно време научих, че много от тях всъщност обичат да говорят за европейските си корени. Така че работя с потомци на немци, ирландци, украинци, англичани, поляци, та даже имам колеги с родители от Китай и Корея. Повечето знаят и какви характерни черти от предците си носят, пък и обичат да ги разпитваш за това. Аз научих доста интересни неща от разговорите си с тях, на множество теми.

Съвет от местни:

Никога не повдигай темата за Тръмп с непознати и не забравяй, че тук е легално да притежаваш оръжие. Ей, така, за всеки случай.

Тук нямаме нужда от специално “място за срещи”. Ако ти се случи да си в почивка някой късен следобед, или пък когато времето не е съвсем за плаж или разходки из града, винаги можеш да излезеш да се разходиш из улиците на квартала. Местните обожават домашни любимци и доста от тях имат не по едно, а поне по две кучета. Както се случва обикновено, повечето те сканират отдалеч как се усмихваш на любимеца им и още преди да са стигнали до теб вече те поздравяват и започват да го представят.

Типично разговорите започват от тривиални въпроси като откъде си и къде работиш, но често можеш да научиш и интересни неща за тях самите. И все пак, ако търся място, където да съм заобиколена от хора, това ще е плажът.

А колко е хубаво да живееш на океана!

Тук на плажа няма барове, шезлонги и чадъри. Има само хора и кърпи. Семейства играят волейбол, американски футбол, бейзбол, правят си палатки, сутрин сърфистите изпълват морето, децата пускат хвърчила. И седят по цял ден, всеки ден.

Може би това, което ме спечели най-много тук, са верандите.

Най-забавните моменти се случват там, повярвайте ми. До някаква степен те изпълняват ролята на нашите градинки, в които се събираме, пускаме си музика и пием бири (без да имаме нужда да сме на 21) до късно вечер. Фактът, че всичко това тук се случва в собствената ти къща, го прави още по-уютно.

Топлите летни вечери, соленият въздух, шумът от разговорите от съседните къщи, тези неща те предразполагаш да се чувстваш уединено и с компанията си, и с мястото, на което си. Тук няма огради на къщите, няма и прегради между хората. Те се познават, минават, заговарят те и винаги се интересуват от това, което имаш да кажеш. Ако ще ми бъде трудно да се разделя с едно нещо, когато дойде време да се прибера в България, това ще е верандата ми, няма спор.

Ами, това е, така си прекарваме времето тук. Изпитвам огромна любов към това място, което ме срещна с толкова много различни хора и ме обогати хиляди пъти.

От Елизара Георгиева