Бозко: Важно е да правиш крачка назад, особено когато се бориш със себе си

Сподели с приятели

Божидар Симеонов, известен още като Бозко, е български артист и художник, популярен с не малко от стенописите си както в София, така и из Европа.

Кой е Божидар Симеонов и по какво се отличава той от Бозко?

Няма разлика между Бозко и Божидар. И двамата са художник, живеещ в София, занимаващ се предимно с улично изкуство. Просто Бозко е по-удобен за писане и по-лесен за произнасяне (особено на английски).

Изкуството му е лаконично, въздействащо и е обект на много коментари. Всеки го интерпретира по различен начин, което е точно каквото човек като него желае. Самият той казва, че изкуството трябва да провокира въпроси, да създава дебати, да предизвиква реакция, защото именно това значи, че нещо се случва.

Има ли лоша реклама?

Това е строго индивидуално – за някои артисти може би наистина няма лоша реклама, при други един грешен ход убива имидж, граден с години. Много зависи какво целиш, на каква публика говориш, колко отговорно послание предаваш, дали въобще предаваш послание или просто гледаш да е шарено…

Един от най-известните му герои се разполага в центъра на столицата, в близост до Националната опера и балет, и представлява уморен артист без крилете си. Лично аз го тълкувам като трудната съдба на много артисти, както и за скучното ежедневие на човека, метафорично разположен сред еднообразни и сиви сгради.

Имаш ли персонаж, изграден по твой образ или поне такъв, който да те олицетворява? Оприличаваш ли героите си на хора в живота ти?

Мисля, че това е неизбежно. Всеки човек пречупва света през своята призма и каквото и да прави, накрая разказва, или свири, или рисува, или пее себе си. Не съм си го поставял за цел, но всички ми казват, че постоянно виждат автопортрети в картините ми.

Коя е песента (или изпълнителят), който те е докоснал най-много?

Не съм сигурен до колко се вдъхновявам, но музиката определено допринася за работния процес. В последно време слушам предимно медитативна музика – такава която не носи конкретна история, а по-скоро ми дава правилна пулсация и ми помага да се концентрирам.

Какво става, когато просто не ти идват идеи?

Това се случва често и на всички. Обикновено просто започвам да правя или рисувам нещо друго. Така давам възможност на подсъзнанието си да се справи с проблема. Много е важно да умееш да правиш крачка назад, особено когато се бориш със себе си.

Винаги ли следваш интуицията си, или смяташ, че понякога тя може да греши?

Не смятам, че интуицията може да греши, но ние можем да се объркаме кое е интуицията. Често казвам, че изкуството комуникира на интуитивно ниво, но интуицията и рационалността са взаимосвързани и не могат една без друга. Важното е интелектът да е помощен инструмент на интуицията, а не обратното.

Намираш ли магия в нелегалното изкуство и подкрепяш ли твърдението, че точно нелегалността дава душа и характер на графитите?

Това е дълга и сложна тема. Със сигурност нелегалността е гръбнакът на графити изкуството и точно тази му характеристика го направи толкова популярно в цял свят.

Хората обичат всичко забранено.

Заради това се получава едно противоречие – всеки артист, легален или не, се стреми към популярност (просто целта на всяко изкуство е да достига до максимален брой хора). Когато си талантлив и упорит в нелегалните си занимания, всъщност неизбежно се обричаш на популярност, която преди да усетиш превръща хобито ти в бизнес, а теб – в легален професионалист. Няма смисъл да си нелегален, когато има огромен пазар за труда ти. С две думи – да, имаше магия в нелегалността, но тя с годините поизбледня.

Божидар определя изкуството като философия, висша форма на комуникация. Споделя, че именно защото действа на високо интуитивно ниво, то не подлежи на манипулация.

Мислиш ли, че си успял да счупиш черупката на хорските очаквания към теб (като артист, но и в по-личен аспект)?

Нямам отношение към хорските очаквания. Нито мога, нито искам да ги чупя. Борбата с моите собствени очаквания ми е достатъчно трудна.

Ако беше цвят, кой цвят щеше да си?

Нямам любим цвят, съответно не се отъждествявам с такъв…. всеки ден – различен, може би…

Както образи, вдъхновени от комикси, както самият Бозко споделя, така и типични български герои красят стените в София. Забележителният Свети Георги, който предизвиква куп смесени реакции се разполага на 25 метров блок в столицата.

Защо България?

Светът вече е достатъчно комуникативен и достъпен, така че за свободна професия като артист не е от голямо значение къде си базиран. Живея там, където са семейството и приятелите ми.

Смяташ ли, че българите имат потенциала да отварят съзнанията си към новото, модерното и различното каквото е, например, уличното изкуство, или това е процес, който може да се осъществи единствено в далечно бъдеще?

Новото и различното може да се „консумира“ здравословно само от хора, които успяват да постигат лична и съвместна хармония. Ние имаме потенциал за много неща, но сме потънали в срам, злоба и завист. Липсата на колективност, отговорност и емпатия за един народ са като автоимунно заболяване – пречим си взаимно. Тази среда не позволява нито асимилиране, нито създаване на искрено и стойностно изкуство.

Културата е това, което развива човечеството, и затова всяка нация толкова ревностно пази, обгрижва и изтъква своя принос към нея. Културата развива критично мислене и е жизнено важна за оцеляването на един народ. У нас, за жалост, културата е претърпяла толкова цензура, кастрации, геноцид и издевателства, че сега е почти неузнаваема. Дотолкова, че бъркаме изкуство с „украса“. Старая се да съм оптимист и виждам надежда в следващите поколения, но със сигурност ще трябва доста труд и време.

С Бозко разговаря Рая Сотирова