BILOS: Първият международен художник с творба на „Стената“ в Националната галерия „Квадрат 500“

Сподели с приятели

Билос Мантопулос (BILOS) е роден в град Патра (Гърция) през 1988 г., където открива графити по улиците на 12-годишна възраст. Бакалавърската си степен по строително инженерство получава в Техническия образователен институт на Патра. След това се мести в Обединеното кралство, за да учи комуникационен дизайн в Norwich University of the Arts. От септември 2020 г. живее и работи в София.

Кога разбра, че искаш да станеш художник? Намери ли призванието си или то намери теб?

Рисувам откакто се помня. Като човек съм много визуален, когато става дума за изразяване на себе си, така че никога не съм спирал да рисувам, рисувам и рисувам.

Родителите ми не са художници, но винаги са ме подкрепяли

и окуражавали, особено през решаващите тийнейджърски години.

Вероятно най-вдъхновяващото събитие беше фестивалът Chromopolis, който се проведе в 10 града в Гърция през 2002 г., включително и в моя роден град. Изпълнителите бяха Os Gemeos, Codeak, Besok, Nina, Woozy, Stelios Faitakis и Impe. По време на това голямо събитие два екипа от гръцки и международни художници обиколиха Гърция и създадоха мащабни стенописи. Като дванадесетгодишен бях поразен от мащаба, визуалния резултат и как градовете могат да бъдат трансформирани, когато се създаде голям стенопис. В този момент знаех, че искам да бъда като тези момчета, да пътувам, да рисувам и да трансформирам градове!

От какво се вдъхновяваш най-много?

Опитвам се да наблюдавам заобикалящата ме среда колкото е възможно повече. Това е като лов за фигури, форми, цветови комбинации.

Вдъхновението може да бъде навсякъде.

И разбира се, гледам много изкуство. Слушам музика и намирам вдъхновение даже в собствените си мисли, спомени и въображение.

Имаш ли си специален ритуал преди да започнеш или след като завършиш дадена работа?

Честно казано не. Музиката помага и може би кафе или друга напитка, за да се отпусна, докато скицирам. Когато става въпрос за поръчкови стенописи например, може дори да не слушам музика, тогава се намирам напълно в зоната и забравям, че съществува нещо друго освен мен и това, което рисувам.

Какво правиш, когато не рисуваш и не създаваш изкуство?

Харесва ми да прекарвам време със семейството си, София има какво да предложи и много се наслаждавам на всички паркове. Пътувам в чужбина и разбира се в Гърция, за да посетя семейството и приятелите си там.

Какво слушаш, докато работиш?

Ако работя вкъщи или в студио, може да е всичко – от музика до подкасти и т.н., но когато рисувам голям стенопис например, може дори да не слушам нищо. Концентрирам се много по-добре и се наслаждавам на процеса, когато се потопя в самия процес на рисуване.

Какво правиш, когато не работиш? Имаш ли някакви хобита?

Обичам да играя много футбол, да тичам и да гледам филми, когато имам достатъчно време.

Наскоро стана първият международен артист, поканен да участва в програмата на Националната галерия „Стената“, която стартира през пандемичната 2020 г. Как се случи това? Чувстваше ли някакъв натиск и по-големи очаквания?

Това наистина е вярно.

Смятам, че това е най-важният проект в кариерата ми досега.

Кураторът на проекта Мартин Косташки се заинтересува от работата ми и тъй като сме добри приятели с първите двама художници, рисували за „Стената” Glow (Николай Петров) и Алекси Иванов, беше удоволствие да се запознаем с него и да поговорим за проекта. Тогава ме поканиха да бъда третият артист за периода май 2022 – май 2023 г.

Единственият натиск, който изпитвах, беше да създам нещо, което да принадлежи като качество към Националната галерия. Над идеите и скиците работих около година и съм много доволен от резултата.

Какъв е замисълът зад PLETHOS? Какъв беше процесът?

Значението на думата plethos е множество или тълпа.

Избрах го, тъй като стенописът в известен смисъл отразява тълпа, посещаваща атриума. Хората, като моите форми, идват във всякакви форми и цветове. Вярвам, че всеки може да намери детайл, форма на стената, която да интерпретира по свой начин, независимо дали произведението е абстрактна картина.

„Плетос” е творбата, с която се гордея най-много. Това беше проект, който ме тласна да поставя летвата по-високо за работата си. Да си доволен от резултата в края на даден проект и да знаеш, че човекът, който те е поканил, също е щастлив, е страхотно усещане. Благодаря много на Мартин Косташки за поканата и доверието!

Случвали ли са се интересни неща по време на работа?

Мисля, че забавен и интересен момент беше през първите ми дни на тагване.

По време на междучасие след час по английски обиколяхме блока с приятел, тагвайки се. След края на часа учителят ни каза, че ни е видял да маркираме и че трябва да спрем. Вместо това ни даде разрешение да тагваме и рисуваме каквото си поискаме на една от стените на входа на Центъра за чужди езици. Бяхме извънредно щастливи, бяхме само на дванадесет години. Благодаря ти, Кимон Панаретос, това беше страхотен тласък!

Какво ти се искаше да знаеш, преди да започнеш кариерата си?

Хм, предполагам, че ми се иска да знаех как да постигам нещата с по-фокусирано мислене.

Мисля, че се забавлявах много в живота си досега,

което беше страхотно, не ме разбирайте погрешно, ха-ха. Но да сте съсредоточени и да имате цели е жизненоважно, за да знаете какво искате да постигнете.

Какви са бъдещите ти планове?

Съвсем скоро ще пусна ограничено издание на ситопечат с The Jaunt, след пътуването ми до Мюнхен. Също така няколко големи стенописа в Гърция и самостоятелна изложба в България скоро ще бъдат обявени.

 

От Рая Сотирова

 

Може да харесате също: