BIFF – кино и море

Сподели с приятели

От години, за съжаление, сме свидетели на изчезването на едно от очарованията в градовете ни – старите киносалони. Кинозалите в моловете се пълнят заради блокбъстъри, а некомерсиалното кино остава някак неспособно да достигне до широката публика. Съвременният аналог и спасителен кораб на независимото кино се оказват филмовите фестивали.

И така с поетите и певците си, влиянието, което оказва върху развитието на българското кино преди време, и неподправената романтика, която носи (дали заради морето, спокойствието, или комбинацията от двете), Бургас се оказва перфектната пресечна точка между кино и море. Там от 18-и до 25-и юли за пета година се проведе Международният филмов фестивал Бургас.

Вече достатъчно добре улегнало в мислите (и времето), определено можем да кажем, че BIFF e преживяване, за което си заслужава да пропътуваш от единия край на България до другия.

Дори и само за три дни. 

Основна цел на фестивала е чрез разнообразната селекция от късометражни и пълнометражни филми да се даде възможност на публиката да се срещне с различните идеи и естетики на съвременното изкуство, осъществявайки един междукултурен диалог. Атмосферата те отвлича някъде далеч от всичко сиво и злободневно и те предразполага към една интимна среща с киното, която би била високо оценена не само от най-запалените киномани. А връщането определено коства усилия.

Съставът на журито тази година бе представен от Андреа Банда Банда, Александър Станишев, Рушен Видинлиев, Ференц Тьорьок, Щефан Бохун, Дени Алканиз и Тони Минасян.

Тазгодишният носител на наградата Danny Lerner е филмът “Вълците” с режисьор Самуел Киши, разгръщаш имигрантската история на двама братя през инфантилната призма на невинността. За най-добър късометражен филм журито избра “Нощна смяна” с режисьори Еди Шварц и Йордан Петков. А с наградата на публиката се отличи суданският филм “Ще умреш на 20” с режисьор Амжат Абу Алала.

С нетърпение очакваме календарните месеци да отлетят и отново да стане юли, за да се върнем в Бургас. Този път за повече от три дни. 

От Мария Димитрова