За съвременната литература

Подкаст за качествената литература, любимите произведения и автори на нашите водещи и техните гости. В този епизод на BACK Podcast гостуват Яна Митровска и Мария Дечева

Слушайте подкаста за литература!

Гости рубриката за качествена литература са  Яна Митровска и Мария Дечева, които учат в НГДЕК.

Интересуват от литература и изкуство и пишат поезия. Яна има публикувани стихотворения в “Кадър 25” и “Иначе писано”. В литкаста те ще споделят своя опит и възгледите си за съвременното изкуство и качествената литература.

Водещ на рубриката е Беркант Исаев.

Кукла

Аз съм кукла.
Кукла със зашита усмивка.
И най – черните очи.
Празнота.
Не мога да кажа
какво ми е.
Не мога да кажа колко разрушително ми действаш.
Устата ми е зашита
в тази глуповат, влюбена усмивка.
Мога да ти кажа “обичам те”,
не мога да изкрещя “боли ме”.
Мога да те целуна,
но
устни не бих могла да свия.
Някой ден,
някой ден можеш и ти да ме видиш.
С усмивка на устата
и празнота в душата

Яна-Калина Митровска

ПРЕДИ

Преди години нарочно махнах звънеца
с надеждата да не ме търсиш вече.
Но тя е упорита.
Всеки ден чука, рита, блъска и крещи
по вратата.

Преди години още преди да махна звънеца,
съседите се изнесоха.
Много шум вдигала, не можели да спят.
Ако можеха да ме видят сега.

Преди години още преди съседите да се изнесат
– я обичах.
Беше неразделна част от мен.
А сега е принудена да рита, и да блъска,
и да крещи по вратата.

Преди години, когато още беше
част от мен –
пишех.

-Яна Митровска

Как да си нарисуваме жена

Вземете молив и следвайте гласа ми
Усетете листа и нежно го галете със графита
Позволете си да видите жената,
да я чуете,
да я усетите,
да я докоснете,
да я обикнете.

Нарисувайте ѝ руси къдрици,
палави тръпчинки,
треперещи пръсти,
дълбоки колкото океана очи,
кожа по-гладка от порцелан,
няколко бенки, които ще намира за несъвършенства.

Вдъхнете ѝ живот.
Позволете ѝ да обича залезите,
да бере цветя от чуждите дворове,
да съди слънчеви лъчи в саксии,
да се гмурка докъдето ѝ стигне дъха,
да лети докато не ѝ се изтощят крилете,
да пие, пуши, псува и целува,
да бъде красива с душата си малко повече отколкото с вида си.

И после я затворете в клетка.
Не ѝ позволявайте да диша,
не ѝ давайте да вижда,
нека да се удря в ледените решетки и
да се превива от болка по земята,
дано си счупи крилете,
душата ѝ пък на прах да стане.

За да нарисувате жена, трябва да я сложите в клетка. Нека да е реалистично.

-Мария Дечева

Ще те обличам
в горещи юлски лъчи
в кристални и сини морета
в облаци, в памук,
в розови листчета, в мъх,
във водопади и залези
в сутрешни прегръдки на гладно

Ще те събличам
в мрака на нощта
в безделието на нощта
в дневната и кухнята,
и пред хората, и насаме
в леглото ни от питателни докосвания.

Ще те обичам
в добро и зло,
обич и омраза,
бедност и богатство…не, това е типично за сватбите. С теб дотам няма да стигнем, рано ни омръзна да се събличаме и об(л)ичаме.

-Мария Дечева