Атанас Атанасов – Xayasko: Да живееш на метър от земята
Вероятно сте го виждали да прави трикове около Националния дворец на културата, паметника на Съветската армия или пък да се катери на кран… А сега е време да се запознаете отблизо с уменията му и начина, по който той вижда нещата зад кормилото. Представяме ви разговор с Атанас Атанасов – Xayasko – човекът, за когото светът е една страхотна розова утопия, в която той мисли по-нестандартно и благодарение на BMX-а се отлепя на един метър разстояние от земята.
Много ми е приятно да си говоря с най-притеснителния човек на земята. Мислиш ли, че това си ти?
Не, по-скоро това е някаква черупка.
Все пак и най-притеснителните хора си намират нещо, което да ги извади от „черупката”. Ти си успял да го намериш. Преди колко време?
Преди около 12-13 години. Става въпрос за едно детско колело BMX.
Как се срещнахте за първи път, как го избра, как си каза, че точно това ще бъде колелото?
Винаги съм се кефил да спортувам и вече на 12-годишна възраст исках да премина на кросов мотор. Гледах в интернет, мечтах си и тогава баща ми предложи да се ориентирам към нещо не толкова екстремно и не толкова болезнено може би. Обаче с годините се оказа, че
BMX-ът може да бъде също толкова екстремен и болезнен.
Какви са разликите между MTB-то и BMX-а?
BMX-ът е доста по-малко колело. Има специфични елементи, които отсъстват от другите колела, или по-скоро конкретно от MTB. MTB- то е колело за планината с амортисьори. Попива почти всяка вибрация, която може да създаде теренът. Докато BMX е точно обратното – то е с твърдо окачване, с твърди гуми и абсолютно всяка една вибрация се усеща навсякъде по тялото. Ако има случайно по-високи скоци или по-висока скорост, това е много по-силно усещане според мен.
А ти само BMX ли караш?
Да. Не съм опитвал да карам MTB. Предлагали са ми хора, познати, да пробвам, но просто до момента не ми се е отдала такава възможност. Бих пробвал със сигурност.
Нека си поговорим малко относно първия ти трик.
Той може би е най-основния. Става дума за Ollie (bunny hop) или най-просто казано – самото отделяне на колелото от земята. С времето това отделяне постепенно стана все по-високо и по-високо. В днешни дни вече е към един метър, което си е тренировка и половина.
А как се подготви за него?
Гледах клипчета в интернет. Иначе в днешно време има доста хора, които карат и ако са наясно с теорията и на практика също са добри, могат да ти го обяснят и почти веднага да го направиш. Единствено е хубаво да имаш поне малко физическа сила.
Според теб има ли някаква разлика в условията, при които ти си започнал да караш и тези, при които байкърите започват днес?
Преди няколко години започнаха да строят по-устремено скейт паркове из България. В Студентски град, в Бургас, Добрич, Стара Загора, Хасково…
Вече определено има места, подходящи за този спорт.
Обикновено, когато правиш някакъв трик, където и да е, каква е реакцията на хората?
Реакциите на абсолютно всеки човек са напълно индивидуални и различни. Всеки може да се учуди, уплаши, притесни или пък да почне да те хули. Но аз нямам проблем с това. Със слушалки съм и лесно мога да се направя, че не съм чул нищо и никого.
Ами децата? Аз си представям, че те постоянно идват при теб и те питат: „Може ли да покарам?”
Права си, да. Според мен всяко едно дете много се радва на това, което вижда и може би почти всяко би опитало да направи такова нещо – било то трик, или просто да покара колелото. Идват, харесват това, което правя, питат: „От колко време караш?”, „Ти ли си най-добрият?”, „Може ли да ти пробвам колелото?”.
В биото ти в Instagram видях, че даваш уроци по BMX.
Да, на всички желаещи деца. Първият винаги е безплатен, за да видим дали ще се зарибят, ще се надъхат и биха продължили естествено. Не е най-лесното нещо, което можеш да правиш. Повечето деца в днешно време избират да карат тротинетка например.
Според теб каква е „идеалната” възраст да започнеш да караш BMX? Ако изобщо има такава.
Още от зародиш, от люлката. Да се качиш на колело и да започнеш да караш, хаха.
Значи май съм закъсняла?
Хахаха, никога не е късно.
Ще го имам предвид, хаха. Но нека сега се върнем на темата за триковете. Би ли направил класация на твоите топ 3 любими трика досега?
Ще започна с 360. Това е завъртане на карача и колелото едновременно на 360 градуса. Вторият трик е Tailwhip – скачаш във въздуха, завърташ си колелото, отново стъпваш на педалите и продължаваш напред. Третият е Turndown. Той по-скоро е като едно усукване около колелото.
Според мен това е най-красивият трик.
„Усукване около колелото” звучи като „Не правете това у дома!”…
Е, да, и навън също, хахаха. Само с предпазни средства.
Какви са те?
Протектори за колена, за пищяли, за глезени, каска…
Колко време ти отне подготовката за всеки един от тези трикове?
360-градусовото завъртане може би съм го учил в продължение на две години, но методът ми беше грешен в началото и затова ми отне толкова дълго време.
Какъв беше първоначалният и какво трябваше да се промени, за да стане?
Има три варианта за самото отделяне на колелото от земята. Възможно е да отлепиш двете гуми, което може би е най-лесното, но пък нямаш възможност за развитие на това отделяне на колелото. То просто става до 20-30 см, докато при Ollie-то първо отделяш предната гума и след като тя достигне най-високото равнище, което можеш да постигнеш, вече тръгва и задната гума да се отделя. Тогава със специално движение на тялото – с избутване на ръцете напред и със свиване на краката от кръста и в колената вече можеш да постигнеш доста по-висок отскок от земята.
А 360-то го учих първо с едновременното отделяне на гумите и понеже не можеш да се отделиш толкова високо от земята, нямаш достатъчно време да се завъртиш. Та затова, докато разбера, че този метод е грешен и докато започна по другия, при който първо отделяш предната гума и след това задната, мина известно време и тогава вече го научих. А третият вариант е напълно обратен – първо да отделиш задната гума и после предната, което вече се води Nollie.
Обикновено когато човек изпадне в някаква емоционална дупка, всеки го съветва да отиде да спортува нещо, да се пораздвижи, да се отделят хормони на щастието… Ти самият гледаш ли на колелото като едно „спасение”?
Аз по-скоро винаги съм търсел адреналина и не е имало друга причина, която да ме подтикне да карам BMX. Просто намирам свободата на тези две колела на душата си. Тя се чувства свободна. Няма кой да ти постави граници, да ти каже „това не може”, „тук не може”, „така не може”…
Напълно свободен си.
Можеш да правиш каквото пожелаеш. И естествено е хубаво да не прекрачваш някакви морални граници, като например да не застрашаваш живота на други хора, но не мога да отрека, че не се е случвало. Няколко пъти за тези години сме се сблъсквали с хора – дали каращи, дали преминаващи…
Аз по принцип гледам на колелото като на един по-безопасен начин на придвижване, но явно невинаги е така.
Зависи какъв риск си готов да поемеш.
Ти какъв риск си готов да поемеш?
Може би най-големия. За момента съм останал с впечатлението, че съм поемал най-големите рискове в България.
Например?
Това, което ти каза за скачането от този мост, който за мен по-скоро е мостче. Намира се на НДК и е висок 4-5 метра. Освен това, прескачане на една ограда в Монтана, която беше също толкова висока. Отделно стълбите на стадион „Васил Левски”, които са на брой 19 и имат доста голяма дължина и височина. Това е доста опасен риск, но за щастие мина благополучно. Вторият опит, първият – не, хаха.
В момента ми се върти в главата основно видеото, на което скачаш от „мостчето”. Какво се въртеше в твоето съзнание тогава, когато тръгна да скачаш от него?
Аз мисля малко по-нестандартно от повечето хора, особено докато карам BMX. И тъй като всички си минават по моста, реших, че просто ще прескоча парапета му и ще скоча долу, хаха.
Спомням си, че в едно предаване спомена, че постоянно искаш да намираш нови места за каране. Успяваш ли и ако да – къде се крият те?
Абсолютно навсякъде. Просто като се качиш на колелото и хванеш каквато и да е посока, ако имаш капка въображение,
можеш на всяко едно място да направиш всякакъв трик.
А ти колелото, впрочем, само за трикове ли го използваш?
Не, разбира се. Придвижвам се с него. Много по-здравословно е да караш колело, отколкото каквото и да било друго. Става въпрос за моторни превозни средства. Иначе подкрепям всички други видове транспорт. Просто за мен BMX-ът е най-интересният.
Състезателно настроен човек ли си?
Не, никога не съм бил. Дори когато е имало състезания, не съм отивал да ги печеля. По-скоро съм искал да отида при всички други, които се занимават с това и заедно да споделим емоцията.
Имал ли си някакви кофти моменти по време на състезание?
Всеки го приема различно. Аз лично не се чувствам кофти, когато някой трик не стане. Това е по-скоро яснота, че не съм го научил достатъчно добре.
Почти съм сигурна, че обикаляш цяла България, за да се състезаваш.
По принцип момчета, които карат BMX, се събират из цялата страна, но няма състезания навсякъде. В момента се сещам само за такива, които се провеждат в София, Царево и Добрич.
Любимо състезание дотук?
По-скоро любима емоция. Може би от последното състезание, което беше в края на август и бях с разкъсани коремни връзки. Всички момчета казаха: „О, не-не-не, няма как да не участваш! Пускай се на състезанието, пък каквото направиш – това е. Важното е да си направиш кефа и да покажеш какво можеш, без много да се напъваш.”
Това беше най-щастливото ми състезание.
Не съм очаквал нищо от себе си, даже останах очарован от това, че направих няколко трика.
Свикнал си с травмите, предполагам.
Неизбежно е.
Коя е най-бруталната досега?
Бил съм осем минути в безсъзнание. Лекарите казаха, че е комоцио.
Как стана това?
Карах на рампата на паметника на Съветската армия и обичах да си летя около два метра над тръбата на рампата. Случи се така, че задната ми гума закачи на рампата и директно надолу, по лице…
Как се връщаш изобщо на такива места? Много хора биха се отказали директно. На теб изобщо минавало ли ти е през ума, че вече не искаш да се занимаваш с това нещо, писнало ти е и предпочиташ физически да се запазиш максимално?
Минавало ми е през главата, но това са били някакви емоционални дупки по-скоро. Когато съм на себе си, бих се качил на колелото и бих излязъл да карам веднага.
Време е за “The Sound Of Sports”…
Хаха, това е един доста интересен проект на DJ KiNK, RedBull и още осем спортиста, представители на осем различни спорта. Свързаха се с мен, споделиха ми идеята, която е да се използват звуците, които се чуват от различните спортове и DJ KiNK да направи микс с тях. Аз, разбира се, приех, след това се видяхме с екипа на RedBull, уговорихме се относно местата, на които ще снимаме и всичко стана готово в рамките на един ден.
Как изобщо възприемаш границите? Докъде могат да стигнат те?
Хм, чудя се дали да не дам някакъв пример, като: „Сградата/тротоарът трябва да е дотук!”, „Ти с колата не трябва да преминаваш в автобусната лента!” или каквото и да било друго… С колелото няма кой да ти постави граници. Ти си сам и преценяваш всичко.
А кефи ли те света, в който живеем?
Абсолютно, да. Това е една страхотна розова утопия. Няма лоши хора, няма боклуци по земята, всички са добри, обичат се, помагат си.
И не би променил нищо?
Може би половината свят бих го променил, само че нито съм съдник, нито имам тези магически сили. Така че ще остана в света, в който живея и няма да се опитвам да променям нищо,
а по-скоро сам ще дам примера, който бих искал да виждам навсякъде.
Знаеш ли, сега се сетих, че преди няколко седмици на стори в Instagram беше качил някакво много готино с хубава гледка от високо. Къде обичаш да ходиш, когато не караш?
Това стори беше снимано от един строителен кран. От време на време се катеря по такива места, хаха. До преди година живеех на 21-вия етаж и ми харесва гледката от високо, та открих този нов метод за достигане на височина – да се покатериш на кран.
Xayasko – човекът, на когото никого не му е скучно.
Може би да. От време на време ми е скучно, но това е по-скоро когато се намирам около безинтересни хора. Обаче веднага си слагам слушалките, качвам се на колелото и намирам какво да правя.
Какво най-често звучи в слушалките ти?
IMP. Според мен той е най-добрия български рапър, въпреки че това е относително понятие. С най-богатия речник, с най-интересната лирика, рими, метафори, послания и като цяло най-интересния начин на изразяване. Най-много чувство има в неговите текстове. Не са тривиални, не са нещата, които искат хората да чуят, за да се забавляват, да хвърлят салфетки, да се поливат с алкохол…
Когато чуя името ти, се сещам за пичагата, който скача от мостове и прави какви ли не неща. Та, след време каква асоциация искаш да изникне в главата на човек, когато чуе за Атанас Атанасов – Xayasko?
За смелостта, която притежавам. Не бих искал да ме запомнят, а по-скоро да дам примера на всеки, до когото мога да се докосна, да бъде смел и устремен.
От Ния Андонова
