Албумите на 2020
Изминалата година бе тежка за всички нас. Пандемията засегна всяка сфера на живота ни такъв, какъвто го познавахме. Независимо от всичко, артистите успяха да намерят сили и да ни дадат това, от което се нуждаем – качествена музика. И то каква! През 2020-а слушахме страхотни тракове и забавни онлайн концерти. В тази статия подбрахме Албумите на 2020, част от най-доброто, записано и представено за последното завъртане около Слънцето. Приятно слушане!
Автори
Али Димова
Анна Командарева
Жени Янева
Зора Ибрахимова
Илин Димитров
Момчил Бонев
Огнян Белстойнев
Полина Петрова
Юлиан Караджов
Яна Пеева
Редактор
Жени Янева
Обложка и оформление
Симеон Кожухаров
Sawayama
Rina Sawayama
Tя е японка, но е отраснала в Британия. Интересува се от мода, но е завършила Кеймбридж. Прави поп музика, но обича да вкарва и рок, и метъл влияния в нея. Тя е Рина Сауаяма и това е нейният дебютен албум. Неслучайно е наречен на фамилията на авторката си, тъй като описва именно света на една съвременна дама. Ала този свят е доста по-комплициран и многопластов от очакваното. Опровергавайки разбиранията за този стил, Рина обединява сили с честия си колаборатор и продуцент Clarence Clarity и сътворява една отвара от всички свои влечения.
Тя е антидот срещу консуматорската култура, срещу расизма, срещу кризата на идентичността на един имигрант и като цяло на едно момиче в големия свят. Тя е бленда от безпогрешни продуцентски решения, завръщащи към влиянията на една отминала епоха като 2000-те, но с осъзнатия дълбок подход на модерното време. Този албум е ляв и прогресивен по убеждения, но е и всичкото отношение и характер, от които се нуждае поп музиката ни в днешно време. За да видите останалата част от личната селекция на Момчил, цъкнете ТУК.
Момчил Бонев
What’s Your Pleasure?
Jessie Ware
80-те години. Задимен клуб, диско топки, кадифе и кристални чаши. Ето тук те отвежда четвъртият албум на Джеси Уеър „What’s Your Pleasure?“. Ясно определящ бляскавата атмосфера, която тепърва ще бъде развита с всяка следваща песен, „What’s Your Pleasure?“ се установява като триумф на модерното диско, давайки нова визия на този така познат, но и доста пренебрегнат в последно време жанр. Изпълнителката пее по един много далечен, но все пак изкусителен и омайваш начин. Той твърде добре си пасва с живналите диско ритми, съставени както от традиционни за жанра мотиви, така и от нови, доста по-съвременни похвати.
Дванадесетте песни, включени в албума, звучат романтично мечтателски, разказват истории или просто възхваляват живота и човешките копнежи. Замечтаната „Spotlight“, игривата „Ooh La La“ и сияйната „Mirage (Don’t Stop)“ са само малка част от блясъка на „What’s your pleasure?“. Самият албум е много личен за своята авторка – в свое интервю Джеси Уеър го описва като „празненство на нейната процъфтяваща увереност“ и това със сигурност си личи. „What’s Your Pleasure?“ се отличава не само от всички предишни проекти на британската певица, той изпъква сред съвременната поп музика, задавайки много интересна посока за бъдещото ѝ развитие.
Анна Командарева
ЕГОТРИП
Мила Роберт
2020-а определно беше една необикновена година за всички ни. Маските, социалната дистанция и хоум офисът обаче не спяраха музикалната стихия Мила Роберт да изкара първия си албум! Първородната ѝ рожба носи името Еготрип, състои се от 13 песни и „е олицетворение на моя юношески спънат, но изпълнен предимно с любов и смях, чудо път“, както го определя самата Мила под пост в Инстаграм. (Ето една добра страна на столкването – пишеш по-професионално звучащи ревюта!).
Албумът започва с приятно интро, което подготвя слушателя за парчетата, които предстои да чуе.
Включени са както добре познатите на феновете „Всичко рязко светва“ и „ТАКТ“, така и съвсем нови песни като „Сърфирай в мен“, „Мони“ и „Боклук“. Своеобразните 30 секундни лирически отклонения допълват цялостното изживяване от слушането и подчертават гледната точка на изпълнителката върху живота и любовта (и не само). Албумът завършва с обнадеждаваща песен-послание, отчасти кавър, (каквито Мила обича да прави), на име „Все по-добре ще става“.
„Еготрип“ е прекрасна комбинация от чувство за хумор, лека ирония и закачливост, примесени с музкалните умения на Явор Карагитлиев-Jazzdork и разбира се, ангелския глас на Мила Роберт. „Албумито“(както на галено му казва Мила) можете да слушате в Spotify или да си поръчате на диск, който несъмнено ще пристигне с нестандартна обложка (от талантливия Жоро Пеев Jawpains). За такива необикновени хора и албуми си заслужава да се живее през 2020!
Али Димова
Cape God
Allie X
Ако трябваше да опиша албума Cape God на Allie X с една дума, то тя щеше да бъде
опияняващ
И тази асоциация не е случайна – записът е вдъхновен от документалния филм Heroin: Cape Cod, USA (2015), в който става въпрос за опиоидната епидемия в Масачузетс. Певицата се въплъщава в героите от продукцията и пише песни от тяхно име. Освен това създава олицетворен образ на полуострова Кейп Код, чрез който разказва и за своите собствени житейски преживявания.
Светът в албума несъмнено е най-забележителната част от него, но не е нужно човек да познава концепцията, за да усети атмосферата. Отличната продукция и приятните вокали правят записа отличим в ушите дори на тези, които не държат да се впускат в анализи на значенията на песните. И ако споделеното до момента не ви е убедило да дадете шанс на Allie X, то въвеждащата песен към Cape God и видеото ѝ със сигурност ще го направят.
Жени Янева
Dreamland
Glass Animals
След шестгодишна пауза и няколко сингъла – колкото да подразнят феновете си – Glass Animals нахлуха в 2020 с чисто новия си и дългоочакван албум „Dreamland“. Концептуализирано, продуцирано и написано изцяло от фронтмена Дейв Бейли по време на карантината, последното издание на Glass Animals е увлекателна одисея от носталгия, размисъл и самооткриване, която ще очарова слушателя на първото, петото и стотното слушане. „Dreamland“ е педантично балансиран, съчетава дълбоко съзерцателни текстове с мътни, ескапистки усещания.
Албумът предлага много повече от динамично звучене.
С лириките си засяга проблеми, с които всеки рано или късно се сблъсква – от неизбежната циркулярност при опит за прекъсването на една нездравословна връзка до борбата с остаряването и загубената наивност. Макар и очакванията на слушателите след толкова много време да бяха високи, Glass Animals с лекота ги оправдаха, че и повече. „Dreamland“ се оказа точно това, от което имахме нужда след дълга година като 2020 – музика, на която можеш и да плачеш, и да танцуваш, а когато се наложи – и двете.
Зора Ибрахимова
Пъкъл
Тахома
Вече изтичащата 2020 е година, в която нeмалко имена дебютираха на музикалната сцена с албуми, оставящи без дъх тъкмо прослушващите ги хора. Сред тях заслужилите почетно споменаване артисти са Прим, Новем, Рина Сауаяма, Стругаре, Нира, SMYAH и Тахома. Намерих последния за най-струващ си писането.
Ясен Таха е името, което седи зад псевдонима Тахома, както и зад албума „Пъкъл“, който се пръква на бял свят в края на август. Тавата, базирана поначалом на Дантевата „Божествена комедия“, противно на вдъхновението си, върви от Едем към преизподнята, минавайки през 7 песни, като има скитове между всяка.
Нумероложката заигравка със свещени и фатални числа съвсем не е случайна.
Текстовете са майсторски структурирани и изваяни, като чудесно адаптират библейските мотиви от поемата с нотки на чаровни, а на моменти и крайни хумор и язвителност. Зад продукцията стои както проповядващият ни рап през всички тези 33 минути пастор Таха, така и Камен Колев, познат още като WARP и kamenmakesmusic, а по отношение на обработката му удрят рамо Боян „Bruhu“ Савов и DJ Darkstep.
Жанровото определение на това дългосвирещо произведение на изкуството би било ненужно, особено имайки предвид проявените и многобройни музикални и лирически влияния тук. Само ще спомена присъствието на жив саксофон в три от песните, по няколкото промени във флоуа и бийта в рамките на трак, семплите, минаващи от класическа музика до сектантски песнопения и припеви, напомнящи маскираното дуо Дафт Пънк.
Огнян Белстойнев
Niagara
Redveil
Започвам с това, че момчето е на 16 и първия си инструментал прави, когато е на 11, но не това е най-впечатляващото. Тази година Redveil издаде албума си Niagara, който е просто мед за ушите ми и вярвам, че ще бъде и за вашите. Очевидно е, че албумът (и самият Redveil) е повлиян от музиката на Tyler, the Creator и Earl Sweatshirt.
Разбира се, за да смятам, че това е албум на годината, младият пионер в рапа не би трябвало да е просто копие на артистите от Odd Future. И това е така – той си има собствено звучене и собствен подход към нещата, които прави. Не ме разбирайте погрешно – това не е най-доброто нещо, което е излязло тази година, не е и най-добрият рап албум за годината. Избирайки Niagara за мой албум на годината, целя да запозная читателите ни с този албум и с творчеството на Redveil като цяло. Момчето заслужава да бъде чуто, така че си пуснете Niagara.
Илин Димитров
Manic
Halsey
Manic е третият студиен албум на американската певица Halsey. Издаден е на 17 януари 2020 г. Албумът дебютира на второ място в класацията на Billboard 200 за албуми в САЩ, като продава 239 000 копия през първата седмица. Той е предимно електропоп, хип-хоп и алтернативен рок запис с влияния на няколко други жанра, включително кънтри, к-поп, поп и R&B.
Halsey се заема да създаде албум по модел на манията, която редовно преживява.
Записът започва с песента „Ashley“ – заглавие, взето от собственото ѝ име, Ashley Nicolette Frangipane. Песента въвежда феновете в нова ера, вдъхновена от героинята ѝ Halsey, но и от истинската ѝ самоличност Ashley. В края ѝ е използвано аудио от филма „Блясъкът на чистия ум“, което ясно подчертава цялата концепция на сюжета във всяка следваща песен – „I’m just a fucked up girl who’s lookin’ for my own peace of mind. Don’t assign me yours“.
И точно за 40 минути феновете могат да усетят как тя търси себе си във всяка една емоция – тъга, радост, любов, гняв и еуфория, умело сглобени чрез гласови съобщения и интерлюдии. Истински тя се разкрива в „I HATE EVERYBODY“, „3am“ и „More“. Manic завършва с „929“, където Halsey изказва всичките си мисли за себе си, семейството и феновете си и признава колко грешки и недостатъци има, но завършва с това как тя ще продължи да расте и да се учи минута по минута.
Полина Петрова
After hours
The Weeknd
After Hours е четвъртият студиен албум на канадския певец The Weeknd, издаден на 20 март 2020 г. Албумът изследва развратност, свръхдоволство и отвращение от себе си. Музикалните журналисти отбелязват ерата като артистично преоткриване на Weeknd, с въвеждането на нови вълни и влияния на дрийм поп. Художественото произведение и естетиката на албума са описани като психеделични. Вдъхновени са от филми като „Казино“, „Страх и омраза в Лас Вегас“, „След работа“, „Жокерът“ и „Uncut Gems“, в който иронично участва и The Weeknd. After Hours предоставя най-завладяващите аспекти на визията на Tesfaye –
ненавиждащ себе си злодей, който пее за излишък, самотата като възторг и LA.
Човек, използващ жени и наркотици, за да рехабилитира лошия си живот. Интересното е, че в песни като „Save Your Tears“, „Blinding Lights“ и „In Your Eyes“ има трайни весели отпечатъци и диско звучене, а текстовете са изключително тъмни и депресиращи, което кара слушателите да се впуснат в едно влакче на ужасите и да попаднат на едно токсично място…
Както във всеки упоменат филм, така и албумът има интро, завръзка, кулминация, развръзка и край. Историята приключва в „Until I Bleed Out“, където гороят на The Weeknd среща смъртта си. Той е дал всичките си усилия да продължи да настоява за връзката си, за която постоянно говори в записа, но не успява да се избави от своя край навреме.
Полина Петрова
Всичко е наред
Trombobby и C-MO
„Всичко е наред“ – дори най-безгрижните ми приятели спряха да употребяват тази фраза през последната година. Събитията, които преживяхме, ни накараха да се замислим върху световния мир, здравето на човечеството и контрола ни върху дадени ситуации. Кога преди някой ни е забранявал да се виждаме с най-близките ни хора? Всичко сякаш беше толкова страшно и фатално, за първи път имахме усещането, че всичко, което сме градили, ще се срути върху главите ни. Но наистина ли всичко е толкова плашещо и безвъзвратно, колкото ни изглежда? Или всичко е плод на изплашеното ни съзнание?
Това е посланието, което C-MO и TromBobby предават чрез последното си EP „Всичко е наред“, пуснато не кога да е, а по време на карантината. То е „припомняне, че проблемите изглеждат по-големи в главите ни, отколкото реално са“, казват музикантите в интервю за БНР Топ 20. Композициите са 8, дължината е 24 минути, жанрът е Neo Soul/R&B, а единственото нещо, което ще се срутва над главите ви, е таванът заради благозвучните ритми. Това се дължи на две неща: майсторството на всички замесени – C-MO, TromBobby, Desy, Jluch, Funky Miracle и Grigovor, както и на факта, че всички парчета съдържат семпли от песни на музикалната легенда Лили Иванова. В прелюдията „Събота“ дори можем да чуем нейния глас. „Всичко е наред“ е любимият ми албум за 2020-а,
защото е нещото, което имам нужда да чуя от време на време.
Беше най-съдбовната година от живота ми – парабола редуваща щастие с тъга, успех с неуспех, спокойствие с притеснение. EP-то е цяло пътуване във вашето минало или настояще. Има песни за любов („Ти“, „Всичко е наред“, „Последно“, „Прах“), спомен за безгрижните детски лета („С Жлъч“), приключенства до черноморието („44 Лета“) и бягство от собствените страхове и проблеми („Пътник“). Именно тази интимност и непринуденост, придружени от спокоен и повдигащ духа инструментал, го класира на първо място сред любимите ми български албуми от тази година.
Особено харесвам „44 лета“ в година като тази, когато първоначално всички останахме без лято, а после напук на обстановката и обстоятелствата скалъпихме незабравими пътувания. Парчето разказва как на TromBobby и C-MO им остават „около 44 лета“, но се надяват „не всички да са до Созопол”, защото пъпът им „е хвърлен много по-далече“. Тълкувам го като едно „Споко бе, брат“ – това лято не ни беше последното, ще има още много лета (надявам се повече от 44), в които ще можем да пътуваме и да се забавляваме. По този начин ми въздействат и останалите песни – дори в най-облачните дни слънцето е изгряло, просто не го виждаме.
Юлиан Караджов
Women in Music Pt. III
Haim
Класически китарни рифове, църковни хармонии, щипка кънтри и носталгичен бийт а-ла-началото-на-2010-те: това е рецептата, която Haim измислят за най-новата си тава с 16 парчета за живота на жените музиканти в Лос Анджелис. В този албум има по нещо за всеки меломан и за всеки момент. От любителите на джаз и фънк, които пак мечтаят за стария Ню Орлиънс, до инди и реге хипитата във Фолксваген вана на път за никъде и навсякъде… Дори и за фолк/кънтри бандата от Уисконсин, която си търси нова публика. Типично американски, нетипично нежен и свеж, Women in Music Pt. III е албумът, който може да те накара да забравиш, че е излязъл през 2020. Подготвяме го за следващото пътуване, мисловно или реално.
Съвет: след като го изслушате (два пъти), не търсете Pt. I и Pt. II — те не съществуват, а са просто работни имена на предишните два шедьовъра на триото Haim.
Яна Пеева
3. 15. 20
Childish Gambino
Когато точно в началото на карантината всичко изглеждаше много апокалиптично, на Childish Gambino определено му беше най-напрегнато, след като „по погрешка“ публикува чисто нов необявен албум и го свали час по-късно. А след това вече нямаше време дори за финалните щрихи и няколко дни по-късно се появи 3. 15. 20 (кръстен на датата на публикуване). Повечето песни нямат заглавия, а сa просто времевите диапазони на песните.
Няма и обложка: може би вдъхновен от Beatles и техния Бял албум, но по-скоро от липсата на време… Дали всичко е маркетингов трик, или не, няма значение, защото албумът е съвършен в своята незавършеност. Включва типичните за Childish Gambino вокали и рап партии, с които намига към блус корените на съвременното R’n’B, силни бас елементи и меки перкусии, а и инди китарни солови изпълнения. И все пак е напълно различен звук: много по-зрял и оригинален, едновременно носталгичен и революционен. С 3. 15. 20 Childish Gambino се утвърждава като лидер в съвременните рап и RnB.
Яна Пеева
