Ейми Уайнхаус и 7-те песни, с които я помним
На днешна дата соул сензацията Ейми Уайнхаус би навършила 35 години.
Смъртта ѝ преди седем години остави черна дупка в музикалния свят, който още не може да се възстанови от загубата на толкова много талант, потенциал и артистичност. Остава ни единствено да се връщаме назад към музиката ѝ и да ѝ отдаваме почит, позволявайки на емоцията на песните ѝ да ни докосне днес. Ето песните, които ще ни помогнат да поддържаме образа на Ейми жив в съзнанието ни:
Valerie
Тази песен много акуратно изразява какво е чувството някой да ти липсва. Ейми Уайнхаус я е писала заедно с Марк Ронсън, което обяснява наличието на тези прекрасни фънки китари и претенцията на песента да бъде шедьовър.
„Well sometimes I go out by myself
And I look across the water
And I think of all the things, what you’re doing
And in my head I paint a picture“
I Heard Love Is Blind
С последния си ред, който съвпада със заглавието ѝ, тази песен сблъска 12-годишното ми аз с невероятната концепция, че любовта се изразява отвъд физическата форма на съществуване на хората, които тя обвързва. Казано по-просто, в нея Ейми Уайнхаус разказва за преживяванията си с някого, който изглеждал „точно като теб“- но как е изглеждал няма значение, защото в крайна сметка любовта е сляпа.
„I couldn’t resist him
His eyes were like yours
His hair was exactly the shade of brown
…
Yes he looked like you
But I heard love is blind…“
Love Is A Losing Game
Продължавайки с изследването на това каква е любовта, тази песен я разглежда като игра на покер, като хазарт, гаранция за загуба. С глас дълбоко напоен с меланхолия, Ейми ни предупреждава също така, че любовта е губеща ръка и примирение със съдбата. Почти няма място за съмнение, че този неин възглед се дължи на личния ѝ опит: дългогодишната ѝ връзка с Блейк Филдър-Сивил е била обособена от насилие, токсичност и е причината да се стигне до злоупотреба със субстанции.
„Memories mar my mind
Love, it is a fate resigned
Over futile odds
And laughed at by the gods
And now the final frame
Love is a losing game“
Tears Dry On Their Own
Тази песен описва състоянието на човек, чиято връзка с някого се разпада. Основна тема е ужасната привързаност, която прави нечие отсъствие катастрофално. Отговорът на Ейми на тази ситуация е примирение, отчитане на възможността скоро да бъде „другата жена на следващия мъж“. Тя заявява, че сълзите ще изсъхнат сами, което ни кара да спекулираме, че това се е случвало достатъчно често или че просто няма кой да ги избърше.
„The sky above- а blaze that only lovers see
He walks away, The sun goes down
He takes the day but I’m grown
And in your way
My blue shade
My tears dry on their own”
Fuck Me Pumps
С една от най-забележителните песни от дебютния ѝ албум, Frank (2003), във Fuck Me Pumps певицата закачливо разказва за конкретен тип хора, които изграждат местния колорит с поведението си. Това са жени, които с „големите си празни Гучи чанти“ обикалят баровете в търсене на партньор, но получават само забивки. Заглавието на песента е всъщност името на този тип обувки, които въпросните мадами носят и които олицетворяват житейската им философѝя. В крайна сметка Ейми ги поучава, с оглед на това, че възрастта им напредва, да свалят тези обувки и да се отърсят от този си начин на живот.
„Without girls like you
There’d be no fun
We’d go to the club and not see anyone
Without girls like you
There’s no nightlife
All those men just go home to their wives“
Back To Black- Ейми Уайнхаус говори сама за себе си
Поредната ѝ песен за разрушителната сила на нечие отсъствие. Тя говори сама за себе си. Басът в 2:06 е всъщност един от най-силните преходи в музиката изобщо. Back To Black пленява освен с присъствието и думите на Ейми, с невероятния инструментал. Музиката ѝ се отличава с цялостната си красота и дълбочина. Това е и една от причините да бъде толкова оценявана. Едноименният албум обра „Грами“-тата през 2008 и остава до ден днешен един от най-добрите соул албуми.
„We only said goodbye with words
I died a hundred times“
Our Day Will Come
Our Day Will Come е била записана, когато Ейми Уайнхаус е била на 18, и не е била поместена в дебютния албум. Затова пък през 2011-та оглави постмортем издадения „Lioness: Hidden Treasures”. Песента разказва за мечтите и надеждите на млади влюбени. Тя е в силен контраст с генерално песимистичната ѝ настройка в другите песни. Това може само да ни накара да се замислим до какъв физически разпад може да доведе светът на липсата и недостатъчността от реалността. Въпреки това Ейми се бореше докрай с демоните си. Нека си я спомняме като музикален гений, като жертва на съдбата и като мъченик на изкуството, и нека всички сме наясно, че колкото и тежко да е настоящето, в даден момент в бъдещето,
„Our day will come
And we’ll have everything“.
От Яна Стойкова
Още от нашите специални селекции ще намерите в рубриката 10-те НАЙ