2020: Катарзис на бъдещето
Всеки може да се съгласи, че изминалата 2020 г. беше на практика непредсказуема. За няколко месеца тя съумя да разтърси света из основи и да промени напълно начина ни на живот. Днес гледаме на 2020 като катарзис на бъдещето. На 31. декември 2019 г. всички бяхме вперили поглед напред в бъдещето, в новата година. С надежда и вяра, че ни очаква една прекрасна година, изпълнена с успехи, постижения, усмивки. Без каквато и да е представа за надвисналата опасност.
От самото си начало 2020 г. предвещаваше да бъде изпълнена с най-разнородни събития. Още в първите две седмици станахме свидетели на едни от най-опустошителните горски пожари в Австралия. По-близо до дома, но все пак от другата страна на Европа, се възпламени друг пожар – принц Хари се оттегли от кралското семейство. А на 9. януари Световната здравна организация предупреди за някакъв опасен вирус в Ухан, Китай, но сякаш никой не беше особено притеснен. По-важни и интересни бяха събитията в Бъкингамския дворец.
2020-а, началото
С изключение на загубата на великия баскетболен спортист и вдъхновител на поколения фенове Коби Брайънт на 26. януари, първите два месеца на 2020 г. бяха сравнително спокойни и нормални. Срещу американския президент Доналд Тръмп започна процес за импийчмънт, което в изборна година за САЩ изглеждаше очаквано. На 5. февруари държавният глава бе оправдан от Сената по всички обвинения в делото.
В края на февруари обаче всичко започна да се променя. Вирусът, за който Световната здравна организация предупреди света още в началото на януари, бързо се разпространяваше и вече бе достигнал Европа. На 5. март българските ученици прекрачиха училищния праг за последно за учебната 2019/2020 година, без дори да подозират този факт. Започваше двуседмична грипна ваканция, която се очакваше да се удължи заради новия опасен вирус.
И така в петък, 13. март 2020 г., светът сякаш спря
На тази дата бе обявено извънредно положение както в България, така и в редица страни в Европа и по света. Причината: пандемията от коронавируса, който вече бе достигнал 114 държави и поне 120 000 души. От този ден нататък животът ни никога нямаше да бъде същият. Милиони щяха да загубят близки и приятели от заболяването COVID-19 и почти всеки щеше да остане затворен у дома, опитвайки се да намали скоростта на разпространение на смъртоносния коронавирус.
Характерно за човечеството обаче е, че може бързо да се учи и адаптира. Това е може би една от основните причини крехки създания като нас да оцелеят толкова дълго на планетата. Изминалата 2020 г. и настъпилата коронакриза изиграха ролята на катарзис на бъдещето. Отвориха ни очите за последиците от нашите собствени дела и начин на живот. Посочиха ни кои са онези големи цели и малки неща от живота, които си заслужават нашето внимание. В следващите редове ще разгледаме по какъв начин бъдещето ни вероятно ще се промени и какъв ефект би имало то върху ежедневието ни.
Промяна в отношението към науката
Без науката светът не би бил такъв, какъвто го познаваме. Без нея никога не бихме могли да живеем пълноценно толкова дълго, да достигаме всяко кътче на света за по-малко от ден, да комуникираме с близки и приятели само с един клик. Това го знае всяко хлапе.
Но сякаш през последните няколко години все по-рядко обръщаме внимание на проблемите и нуждите на научната общност, която ни е научила как да изградим всичко това. Да, пробиви има постоянно, защото дейността, водена от изследователския ни дух, никога не стихва. Това обаче не означава, че няма какво да се желае. Науката изисква средства. Науката изисква държавна политика. Науката изисква доверие в способността ѝ да промени хода на историята.
Науката трябва да бъде чута, защото искаме или не, тя винаги се оказва права. От години тя ни предупреждава за възможността от поява на вирус, който бързо би могъл да се превърне в пандемия и да убие милиони. От години тя ни предлага мерки, които бихме могли да предприемем, за да намалим опустошителния ефект на подобна пандемия. Не се вслушвахме особено, но за късмет очите ни бяха отворени от не най-смъртоносния възможен вирус.
Да, за съжаление милиони загинаха и стотици хиляди ще загинат, но представете си пандемия от вирус, подобен на Ебола, която убива повече от половината заразили се. Първото нещо, за което можем да се надяваме, е държавите и отговорните институции да използват наученото от тази пандемия, за да изградят ефективен план за действие, чрез който да се опитаме отрано да задържим бъдещи огнища на страховити заболявания. След това можем да се надяваме, че ще се вслушваме повече в науката и опасностите, за които тя ни предупреждава. Сред тях са въздействието ни върху глобалното затопляне, последиците от отсичането на горите и небрежното изразходване на водните ресурси.
Бъдещето на медицината и нейните пробиви
Без съмнение познанията ни и добре развитата ни медицина съумяха да спасят милиони човешки животи от смъртоносния коронавирус. Макар и да нямаме ефективно лекарство при борбата с COVID-19, бързо установихме как вирусът влияе на тялото ни. Това ни позволи да реагираме адекватно и да подпомогнем имунната система на заболелите да се справи успешно. Най-добрият пример за достиженията на медицината и науката обаче остава създаването на ефикасни и безопасни ваксини срещу коронавируса за рекордно кратко време.
По принцип ваксините, наред с антибиотиците, са може би най-големият пробив на медицината някога. От своето създаване те са спасили стотици милиони човешки животи и почти напълно са изкоренили смъртоносни заболявания. Казвам почти, защото тенденциите на неваксиниране, за съжаление, не позволяват пълното им ликвидиране. Ваксините обаче са трудни за създаване, затова и в началото на пандемията много учени се съмняваха, че ще разполагаме с ваксини скоро. Денонощната работа на висококвалифицирани специалисти и учени, дългогодишните усилия по нови технологии и пълната подкрепа на правителства и институции позволиха създаването им за по-малко от година. Ваксините срещу коронавируса са същински триумф на способността на човечеството ефективно да работи заедно по проектите, които имат значение.
Ваксините срещу COVID-19
биха могли да бъдат само началото на серия от пробиви в медицината.
Днес обществеността проявява невиждан досега интерес към науката и медицината. Този интерес би послужил като натиск върху фармацевтичните компании, институциите и държавите да инвестират повече средства в изследвания, свързани с тежки заболявания като рак, СПИН и много други. По света се забелязва и нарастващ интерес към медицината като специалност.
Университети в САЩ отчитат ръст в кандидатурите на места с близо 50%. Училището по медицина в Станфорд, например, трябва да избере от над 11 000 кандидата на всеки 90 свободни места. Зад океана наричат тази тенденция „Ефект на Фаучи“ в името на д-р Антъни Фаучи, директорът на американския институт по алергични и заразни болести и председател на щатския оперативен щаб за борба с коронавируса.
Катарзис на бъдещето
Промяна на фокуса на образованието, промотиране на критичното мислене и дигитализиране на обучението.
Социалното дистанциране бе една от очевидните и най-ефективни мерки, които взехме при борбата с COVID-19. Но тя бележеше и край на масовите събирания. Училищата и университетите бяха пряко засегнати. Те са сред местата, на които в малки пространства се събират най-голям брой хора за дълъг период от време – идеални условия за предаване на зaра́зен вирус. Затова се наложи бързо да се премине към обучение във виртуална среда, която всъщност се оказа добра алтернатива на присъственото. Особено ако и от страна на учениците, и от страна на преподавателите има интерес към процеса на обучение.
Преподавателите имаха възможността да изпробват нови, по-интерактивни методи на обучение, при които повече ученици можеха да участват в процеса. Именно заради това, частичното дигитализиране на обучението е дългоочаквана промяна, за която пандемията от коронавирус послужи като катализатор. Добрите дигитални умения са и ключови способности на конкурентноспособните кадри в реалния свят и бизнеса. Но дигиталното обучение най-вероятно ще измести и фокуса на преподаването. Днес обучението преподава основно факти, но фактите лесно могат да бъдат открити и в интернет, ако учениците са научени как правилно да търсят информация.
Ако образователните институции желаят да продължат да бъдат фактор, те трябва да се трансформират в посока изграждане на мислещи и можещи личности, способни да тълкуват информацията, която получават. Хора, които мислят критично и могат креативно да се справят с реални проблеми. Това ще става все по-важно, ако системата иска да оцелее във високотехнологичния свят на бъдещето.
Поразителният брой безпочвени конспиративни теории, на които голяма част от човечеството вярва, са показателни за предизвикателствата, пред които трябва да се изправи световното образование.
Хоум офиси, автоматизирането и дигитализирането на бизнеса
Трудно бихме могли да предречем в каква посока ще поеме бизнесът оттук нататък. Вероятно в много посоки едновременно. Едно е ясно – коронавирусът ще промотира още повече автоматизирането на производството. Високотехнологичните заводи, които почти не се нуждаят от човешка намеса, работеха на пълен капацитет и някои от тях не отчетоха големи загуби. Хората, които поддържаха производството, можеха на практика да работят от вкъщи.
От гледната точка на отделните компании автоматизирането на производството има голям смисъл при опасност от нови пандемии. От социална и икономическа обаче – това може би все още не е най-добрата идея. По-нискоквалифицираната работна ръка ще бъде изместена, което ще промени разпределението на средствата и по-малко пари ще бъдат в реално обращение на пазара.
Състоянието на икономиката до голяма степен се определя от консуматорското общество, а не от богатите, които не обичат особено да харчат средства. Нужно е плавно преминаване към автоматизирано производство, за да могат повече хора да придобият уменията и квалификациите, които биха им позволили да упражняват достоен труд в своята сфера.
Бъдещето на работата и пазаруването
Електронното пазаруване бе във вихъра си през изминалата 2020 г. и вероятно все повече и повече компании ще се възползват от неговата популярност, като представят своите продукти онлайн. Доставките по домовете също ще продължат да се развиват. Големите инвестиции в сектора позволяват развитие на нови автономни технологии и в близките десет години можем да започнем да виждаме все по-често доставки с дронове.
Хоум офис практиките ще се срещат по-често. Те могат да бъдат едновременно от полза както за работниците, заради повечето свободно време, така и за работодателите, заради съкращаването на разходи. Дигитализирането на бизнеса позволява на все повече компании да заменят офисите и да функционират изцяло в онлайн среда. Така в екип могат да работят квалифицирани служители от всички краища на света. Хоум офисът би позволил и на служителите да работят едновременно по различни проекти за различни компании. Така при необходимост от тесни специалисти, те биха били по-лесно достъпни.
2020: Портал към Марс
Едно от големите събития, които ни позволиха поне за малко да забравим пандемията и да се насладим на техническия гений на човека, бе завръщането на пилотирани космически полети на американска земя. След края на мисиите на космическата совалка се налагаше НАСА да използва руските кораби „Союз“, за да достига Международната космическа станция. Специалното в случая е, че за първи път пилотирани космически полети се осъществяват от частна компания, а не от мощни държавни агенции.
Именно от SpaceX, чийто космически кораб „Крю Драгън“ е най-безопасният космически апарат, създаван някога. Благодарение на възможността ракетите – носител „Фалкън 9“ да се употребяват многократно, полетите на „Крю Драгън“ са и най-изгодни. Това бе безпрецедентен успех за компанията на Мъск и отвори за частния сектор нови врати за развитие на космически туризъм и наука. SpaceX направи и поредната сигурна крачка към Марс с тестовия полет на прототипа на Starship SN8.
Бъдещето на мисията до Марс
Starship е ново поколение ракети – носители и космически кораби, които използват авангардни технологии в ракетостроенето и двигателните технологии. Те имат всички необходими условия за провеждането на първите пилотирани мисии до Червената планета. Макар тестът да завърши в експлозия, тестовият полет във височина показа всички способности на втората степен. Проблемът, който не позволи на компанията да осъществи кацане на прототипа, изглежда не много труден за преодоляване.
Вероятността в близките седмици да наблюдаваме кацане на следващия прототип, SN9, е голяма. С този успешен тестов полет и със скоростта на създаване и тестване на нови прототипи SpaceX може и да успее да осъществи плановете си да качи първите астронавти на Марс през 2026 г. – само 2 години след планираното завръщане на човечеството на Луната с програмата „Артемис“.
Бъдещето на отношенията между хората
Изминалата 2020-а напълно промени начина, по който комуникираме с околните. Светът бързо се измести в дигиталното пространство и физическият аспект на нашата комуникация бе на практика забравен. Ръкостисканията, топлите прегръдки, шепненето на ухо, целувките се превърнаха от израз на приятелство или любов в реална заплаха за нас и за хората, които ценим. Социалното дистанциране измести физическия контакт като израз на нашата загриженост и бе истинско предизвикателство пред ежедневното ни общуване.
Без значение дали го осъзнаваме или не, физическият контакт е ключова част от човешката ни природа. Той е изключително важен не само за правилното ни изразяване, но и за нашето здраве. Лекарите препоръчват поне 4 прегръдки на ден за възрастните и поне 8 за децата. Оказва се, че прегръдката, независимо от пола на човека, от когото я получаваме, намалява драстично нивата на стрес и контролира хормоните в нашето тяло. Това вероятно е защитен механизъм, развил се още когато нашите предци са студували в пещерите, подтиквайки ги да не се разделят. С идването на ваксините изглежда сме все по близо до справянето с коронавируса.
Обществените нагласи
Тук идва въпросът как по-точно ще се върнем към нормалния си начин на живот и общуване? Има ли изобщо как да го направим? Проучване на международната изследователска агенция Ipsos MORI от април месец показва, че 70% от анкетираните англичани, над 60% от анкетираните испанци и половината французи не желаят пълно отваряне на бизнесите, преди да сме се справили напълно с вируса. И макар нагласите вероятно да са се променили оттогава, остава въпросът – как можем да знаем с кого общуването би било безопасно и с кого не? Истината е, че на практика не можем. Трябва сами да преценим кои хора допускаме до себе си.
Но какъвто и ефект да има пандемията, той вероятно ще се отслабне с времето. Това споделя и Робин Дънбар, почетен професор по еволюционна психология в Оксфордския университет, за BBC Future. Според него някои традиционни примери за физически контакт, като ръкостискането, са толкова част от нашата природа, че са невъзможни за превъзмогване. Много вероятно е обаче да ценим повече подобни прояви на физическа близост.
Първата целувка в следващите няколко години би означавала много повече. Oт една страна ще е обвързана с по-висок риск, но от друга – ще ни напомня за времето, в което подобен акт ни се е струвал безумен. Ако 2020-а ни е научила на нещо важно, то това е именно нуждата да ценим подобни съкровени мигове сега, когато ги преживяваме, а не когато ги изгубим изведнъж.
Въпреки тежката здравна и икономическа криза, живеем в невероятен период на научен и технологичен прогрес. Следващите няколко години предвещават да бъдат нетипични, но това ги прави и изключително интересни. Бъдещето обаче зависи от нашата нагласа и светоглед.
От Димитър Фрединандов
