20 неща, на които 20-те ми години ме научиха
Наскоро попаднах на видео от сорта на „N things I learned for my N years of life” и естествено ме накара да се замисля. Аз всъщност какво научих за моето кратко, но стойностно (засега?) пребиваване на Земята. Дълго и широко размишлявах какво съм научила, какво прилагам, какво само знам, без да прилагам, какво съм научила от по-ранните години – не само последните.
Претеглях, мерих, смятах и стигнах до заключението, че едва-едва, но ги докарвам 20, нещата които съм научила. И разбира се, няма да съм аз, ако всичко е сериозно, така че не очаквайте някакви тайни на Вселената, живота и съществуването. По-скоро това е моят доста безгрижен поглед над тежестите, които животът така услужливо ни поднася, и как аз (отново едва-едва) се справям с тях. И така, нека да започнем с цветущото, рекламо-подобно заглавие на първия блиц-урок:
Шеги за успешно разрешаване на проблеми?
Понякога няма значение колко ядосан е човек, една глупава шега може за малко да прекъсне поредицата негативни мисли и да олекоти сложна ситуация. Всички обичат да се смеят. (употребата не се препоръчва при шефове, полиция, съдии и други крайно авторитетни лица и фигури)
Нагласа -> излъчване
Някога срещал ли си някого, който по някаква необяснима причина ти е изключително симпатичен? Някой, който изглежда все едно няма нещо, което да не му е наред. Две думи – отношение и нагласа. Две от най-важните неща за начина, по който другите ни възприемат. Ако ние сами вярваме в себе си и другите ще вярват в нас.
Няма как всички да те харесват, ама пък и ти няма да харесваш всички
По подобен начин на предната точка – някога срещал ли си някого, когото просто не можеш да търпиш, ей така, пак без причина? Ами да, случва се. Доста често при това, на всички, и виновни няма. Няма как да си приятел с всички, смисъл наистина, няма как.
Romanticizing (поради липса на по-добър еквивалент на български)
О, да, стигнахме до една от любимите ми теми. Първо дефиниция на това действие – „мисленето за нещо по начин, който не е изцяло реалистичен и който го кара да изглежда по-добре, отколкото е в действителност”. Или практически приложено – гледайки така на нещата, сякаш всичко е като излязло от филм.
Така, сега как всъщност правим това с всяка част от ежедневието си.
Не го. 🙂
Естествено, че можем да вложим тази енергия и мисъл, за да направим това пътешествие до кварталния магазин много вълшебно и сладко. Но погледнато честно, можем ли постоянно по този начин? Не всяка част от живота е очарователна, даже понякога само съществуваме и това е достатъчно. Нужно е само да се чувстваме добре в тялото си, или поне да се опитваме.
Душ, храна и сън
Добре де, ама как аджеба се чувстваш добре за себе си? Много добър въпрос. Процес е със сигурност, но всичко се свежда до прости стъпки.
Като за начало – будиш се и се чувстваш… някакво такова… некомфортно в тялото си, не-хубаво. Отивай да се изкъпеш.
Не, сериозно, много помага. 🙂
Към какво още може да приложим този простичък принцип? Много се радвам, че питаш.
Всички ти се качват на главата? Не можеш да търпиш никого? Яж.
Мислиш, че никой не те харесва? Лягай да спиш, малка дрямчица и всичко ще е наред.
Изморително е да се яде всеки ден
Може би проблемът е в мен, но нуждата да правя хубава храна за себе си всеки.божи.ден. е изключително изморителна.
Ако обичах да готвя… или можех по-добре… както и да е, намирането на начини да го избягвам и пак да ям „добре” или поне „приемливо” е моето спасение – лесно и бързо, това му е майката, приятели.
Ако искаха, щяха, НО
„Щях”-ването не изглежда еднакво за всички. Понякога е в малките неща, понякога грандиозно.
Имаш приятел, който никога не те пита да излизате? Имаш чувството, че е защото не иска?
Добре, ама като го питаш всеки път има ли време за теб? Идва ли всеки път навреме, дава ли ти пълното си внимание, когато сте заедно? Всеки показва, че те оценява по различен начин, трябва да знаеш къде да гледаш.
Инвестирай в хора, които инвестират в теб
Мисля, че от само себе си е ясно това. Общо взето, ако имаш чувството, че някой не се старае за теб толкова, колкото ти за него, най-вероятно е така. Има много причини, заради които това може да е така, но не сме длъжни да сме там за хора, които невинаги имат възможност да са там за нас.
Нормално?
Ако се замислим за момент – колко пъти са ни казвали „… като нормален човек”.
Това буди въпроса кои са тези „нормални хора”, които са толкова добри във всичко.
Аз лично никога не съм срещала „нормален човек”. Разбирайте го, както искате.
Чувства ≠ нас
Тоест чувствата ти не те определят. Начинът, по които реагираме в отговор на тези чувства е това, което ни определя.
Едно клише за музиката
Клише, но вярно. Не мога да преброя всичките пъти, когато съм била в лошо настроение и съм си пуснала точно тази песен, която всеки път ме надъхва и изведнъж всичко е по-хубаво, светът е малко по-светъл. Позволи си да се чувстваш по-добре, позволи на нещо простичко като музиката да те развълнува.
Hustle culture
Не, мерси. Не ме разбирайте погрешно, но не е моето нещо. Предпочитам спокоен животец, нищо особено бляскаво. Идеята че трябва да работиш 24/7… звучи изморяващо. Животът е, за да го живееш, моето живеене не е работата. 🙂
Обратно към основите
Едно от първите неща, което се наложи да науча и което оттогава винаги е с мен и няма да забравя е… говоренето. Откакто се научих, не съм млъкнала.
Точно толкова важни са и нещата, които не умея. Защото животът е процес, приказка с продължение, може би някой ден ще се науча… обаче засега не.
Обратно към предишната точка: не мога да си държа езика зад зъбите. Имам ли какво да кажа, излиза по един или друг начин.
Също така не мога да се грижа за растения, винаги умират. Може би тук има някакъв ключов извод за това що за човек съм, може би не, аз просто не мога.
Не мога и да държа едно пространство/стая подредено за повече от, ей така, час и половина.
Връщаме се към уроците от живота.
Високи стандарти
Да имаш такива за каквото и да е, общо взето, означава че мислиш (или знаеш) че заслужаваш точно това. КОЕТО Е АБСОЛЮТНО ВЯРНО. Всички заслужаваме толкова много и няма нищо лошо в това да го търсим.
Вкус, мнение и коса
Какво общо имат трите се питате? Ами простичко е – и трите постоянно се променят.
Засипани сме с информация през цялото време, нови идеи, възможности и какво ли още не. Когато ти или някой друг си промените мнението за нещо, не показвате непостоянство, а възприемчивост, умение да осмисляте нова информация успешно.
И като за десерт два цитата от приятели, които са едва ли не мотото ми в живота.
Като бях малък исках да порасна голям. Сега нито съм голям, нито съм малък.”
„Не живеем цял живот.”
Със сигурност може да се направят дълбоки критични анализи от типа „какво е искал да каже авторът”, но аз предпочитам да си ги възприемам както са – глупави. 🙂
От Анна Владова