10-те най-емоционални песни на Суфян Стивънс
Популярността на високоестетичния, силно емоционален филм на Лука Гуаданино „Назови ме с твоето име“ разкри на широката публика още един шедьовър – музиката на Суфян Стивънс.
Двете песни, които той направи за филма – Mystery of Love и Visions of Gideon – запленяват с красотата, която изразява чувството, и неговата интензивност и дълбочина. Никак изненадващо, това характеризира цялото му творчество. За тези от вас, които плакаха заедно с Елио в края на „Назови ме с твоето име“, направихме тази селекция на най-емоционалните песни из дискографията на Суфян Стивънс… освен тях двете.
Можете да я откриете под формата на Spotify плейлист в края на статията
3. Fourth of July
Тази песен е един от главните сингли в последния албум на Суфян Стивънс, Carrie and Lowell, посветен на майка му, Кери. Всички песни в него проследяват връзката му с нея – колко нефункционална и болезнена е била тя (Drawn to the Blood), колко много той е имал нужда от майка си (Eugene, Carrie and Lowell), как той се е опитвал да се примири със смъртта ѝ (Should Have Known Better) и как е успял да го направи (Death With Dignity). Fourth of July е песента, в която той разказва за момента, в който тя е починала:
„The hospital asked should the body be cast
Before I say goodbye, my star in the sky
Such a funny thought to wrap you up in cloth
Do you find it all right, my dragonfly?“
Песента е нежна, пропита с тъга и любов, което личи не само по текста, но и по мелодията и акордите.
4. The Upper Peninsula
Това е една от най-интересните от гледна точка на повествованието песни в Michigan, албумът от 2003-та. Тя разказва историята на селски човек, американец, разделен от семейството си от „странни идеи“. Неясността, неопределеността на тези „странни идеи“ придава на песента мистериозност, която е подкрепена и музикално от комбинацията между напевните, меланхолични банджо и китара и пронизващия органоподобен синт в припева.
5. Casimir Pulaski Day
Класически в стила на Суфян, Casimir Pulaski Day разказва много тъжна история с приповдигната мелодия. В случая това е историята, как лирическият герой преживява смъртта на свой приятел, болен от „рак на костите“. За повествователя това е още по-трудно заради силната любов между двамата, за израза на която той съжалява:
„All the glory that the Lord has made
And the complications you could do without
When I kissed you on the mouth“
Друг мотив в песента е и връзката с Бога, който е предал лирическия герой: „We lift our hands and pray over your body // But nothing ever happens“ ; който продължава да взима от него. Кулминацията на песента – моменетът, в който приятелят си отива – е поднесена със същата интонация, както останалата част от разказа, и с един сякаш разсеян коментар за птицата, която се удря в прозореца.
6. All the Trees of the Field Will Clap Their Hands
Всъщност една здрвословно голяма част от творчеството на Суфян е на християнска тематика. Особеното е, че лирическият герой в нито един момент не натрапва вярата си. Напротив, тя му помага да оценява всичко хубаво и светло в света около него. All the Trees of the Field Will Clap Their Hands е базирана на следния цитат от Исая: „планините и хълмовете ще запеят пред вас радостно и всичките полски дървета ще изпляскат с ръце.“ В песента лирическият герой си представя шествието и маршируващата група, която полските дървета сформират:
„And I heard from the trees a great parade
And I heard from the hills a band was made“
Извисяващият се и повтарящ се в цялата песен риф напомня на съкровена и интимна молитва – „And I am joining all my thoughts to you // And I’m preparing every part for you“.
7. Wallowa Lake Monster
Още една песен за майка му. В нея Суфян преплита истински случки с фантазния образ на чудовището от езерото Уалоуа:
„She stayed within the deep end of Wallowa Lake
The undertow refrained with the flame of a feathered snake
Charybdis in its shallow grave“
Тъй като песента излезе в микстейпа на певеца от 2017-та, The Greatest Gift, тя съдържа всичко от последното развитие на стила му: бързото пикване на китарата, сложна прогресия от акорди и завършва с дълго и драматично аутро с тромпет. Точно тази техника му позволява да разкаже тъжните си, но изпълнени с любов истории, по неговия харакетерен нежен, шептящ инди начин.
8. Neptune
Освен че новите му песни използват основно тази техника, Суфян промени и начина, по който изпълнява на живо старите си песни. Причината за това е концептуалния албум, който издаде също през 2017-та в колаборация с Джеймс Макалистър, Нико Мъли и Брайс Деснър. Planetarium възпява житейската „история“на всяка от планетите в слънчевата система плюс още няколко небесни тела. Всеки от музикантите е внесъл по нещо от себе си и стила на музиката е много еклектичен, много космичен. Без съмнение китарките са от Суфян Стивънс. Най-емоционалната песен в албума е за Нептун, господар на водата. Пианото и в последствие китарата звучат като процеждаща се на капки вода, а Суфян влага неимоверно много емоция във вокалите си и текста:
„So if you won’t hold me I have no objections
So if you won’t please me I make no commands
So if you don’t trust me It’s best if I drown“
9. Futile Devices
Futile Devices от кинематографичния албум от 2010-та Age of Adz е квинтесенциален израз на онази сладка и чиста любов, която не можеш да изразиш лесно. Един от най-въздействащите и емоционални рифове след All the Trees of the Field Will Clap Their Hands и Should Have Known Better. Това е любовна песен не само за романтичен партньор, но и за родител, брат, сестра, приятел.
„And when you play guitar I listen to the strings buzz
The metal vibrates underneath your fingers
And when you crochet I feel mesmerized and proud“
В нея виждаме и тази страна на Суфян, която е реалист (противоречащо на цялостната му чувствителност досега). Тук той искрено си признава, че би казал „обичам те“, ако не звучеше малко тъпо и прави естественото заключение, че думите са безполезни.
10. The Owl and the Tanager
Ако това беше класация щях да определя тази песен за най-емоционалната, най-интензивната песен на Суфян Стивънс. Това е епичната история на копнеж, предателство, себеомраза, самота. Силният текст и зловещата мелодия на пианото и вокалите лесно карат човек да настръхне. Но нека я оставим да говори сама за себе си.
„How could you run from me now?
The loneliest chime in the house
…
I’m weeding and raking until
I’m bleeding in spite of my love for you
It bruised and bruised my will
…
Counting alluvial plains
The breathing inside of the range
You touched me inside of my cage
Beneath my shirt your hands embraced me
Come to me feathered and frayed
For I am the ugliest prey,
The owl, the reckless reckless praise“
Това са нашите предложения за 10-те най- емоционални песни на Суфян.