10/10 Момчил Бонев от ЦХЗУ

Сподели с приятели

Момчил Бонев е човекът, който стои зад страницата”Цинични Химни за Улиците”.
Макар в началото идеята за страницата да е била просто платформа, на която той да пуска своите шеги за любимите си рапъри, към днешна дата ЦХЗУ има над 7,5 хиляди харесвания и последователи.
В момента Момчил е напълно сериозен в това, което прави, той е един от малкото музикални критици в България и има осигурена платформа в сайта 50stotinki.com, в който качва своите ревюта на албуми.
Момчи е едва на 16 и успява да учи и паралелно с това да обработва и пише подкастове, ревюта, статии и да менажира страницата си.
Целта му е да стъпи здраво в българските рап среди, за да не го поставят под съмнение, и страницата и блогът му да бъдат медия, на която българските рап слушатели могат да разчитат.
В този подкаст ще се сблъскате с 10-те песни, които описват музикалния вкус на Момчи в подкаст поредицата 10/10 !

PODCAST: Момчил Бонев от ЦХЗУ

Интервю с  Момчил Бонев:

Как започна страницата ЦХЗУ?

Всичко се случи естествено, без да съм правил сериозни планове. Реших да започна своя подкаст, да каня рапъри и да ги питам най-различни неща.
Така се запознах с любимите ми бг артисти, както и с Ильо от сайта 50 стотинки. Първото ми интервю беше със Жлъч. Той беше шокиран, когато видя момче в 8 клас. Записвахме пдкаста на НДК (Явно това е моето студио, защото няколко епизода съм правил там:) След това обаче, когато видя, че съм мислил по въпросите, че няма да го питам как си е измислил псевдонима и т,н., веднага погледна сериозно за мен.

Само позитивни ли са ревютата?

Абсолютно НЕ. Колкото повече пораствам, толкова повече забележки намирам. Проблемът с негитивните ревюта на албуми е, че всеки артист има масивна фен маса, която може да ядосаш. Това не ме притеснява. Трябва да сме честни, да си казваме нещата такива, каквито са, и така да се вдига нивото.

Имаш ли график на писане и публикуване?

Да, имам една дъска, на която си планирам темите. Така добивам опит, уча се на дисциплина. Поел съм по пътя на журналистиката, която става все по-персонална в наши дни. Информацията блика отвсякъде. Гледам да се развивам като стил на писание и стил на говорене и след време да обърна подкаста във видео формат.

Вдъхновението?

На първо място ме вдъхновяват и мотивират позтивните коментари, които получавам от хора, които са оценили труда ми и са му отделили време. Фактът, че оставям нещо значимо зад гърба си и че то поражда респект и у хора, на които се възхищавам по тинейджърски, ми вдъхва надежда, че има смисъл да продължавам да бутам напред.

Ако говорим за вдъхновение под формата на критици, от които се уча, на първо място бих казал ютубъра Антъни Фантано, защото смесва полезното с приятното и има готина субкултура, изградена около него в интернет. Разбира се, чета и авторитетни сайтове като Pitchfork и Consequence of sound, но гледам да избягвам завоелирания им и на моменти снобарски стил”

Добрият подкаст според Момчил Бонев от ЦХЗУ е…?

На първо място трябва да е натурален, може и да наподобява радио предаване, но е по-скоро един разговор. Без предразсъдъци и като всичко друго в изкуството, трябва да чупи правила. Няма формула. Трябва на всички, които са пред микрофона, да им е интересно. Другото са обстоятелства.

От Илин Димитров