10 съвременни български книги отвъд клишето

Сподели с приятели

Обратно на негативните прогнози и терзаещите мантри мога да заявя, че да, българинът чете и да, младите хора не правят изключение. За жалост обаче, според мен съвременната българска литература не е достатъчно уважавана и витае някаква неизречена мълва относно нейните качества. Особено впечатление ми направи, когато моя съученичка ми каза: „Ами аз пробвах един там, Иво Сиромашев май беше, не ми хареса много и оттогава не чета български автори“. Честно казано, приех го като лична обида. От една страна като българин, от друга като млад читател и от трета като човек, който не отмята толкова лесно потенциални съкровища.

Защото българската литература не приключва с „Тютюн“ и днес не е на системи само с булевардна простащина и знаменитости, изкарващи дивиденти за статус. Често, когато се говори за наистина качествени родни автори, се казва някоя по някоя добра дума за „Физика на тъгата“ и „18% сиво“ и дотам. Георги Господинов и Захари Карабашлиев са сред най-ярките и обичани съвременни български автори, но има толкова много други писатели, които заслужават вниманието на четящите у нас. Защото ако не ние, то кой ще чете и кой ще определя нивото?

Да, има и много еднодневки с претенции, скромен опит и лъжлив талант, но това прави търсенето на истинските словесни майстори само по-интригуващо. От всичките ми опити наскоро сгреших само с едно име и мога да си призная, че не очаквах този списък да бъде толкова конкурентен, а даже да има материал и за втора част. Затова днес искам да ви представя 10 съвременни автори и техните прекрасни книги отвъд клишето за българската литература.

Капка Касабова: Улица без име

Една от причините да започна тази статия, са учудващо многото български автори, които имат страхотен успех в чужбина, но у нас по-скоро биват пренебрегнати. Капка Касабова също е от тези имена. Книгата ѝ „Улица без име“ е изкуплението ѝ пред България и всичките ѝ причини да пожелае да я обикне, но някъде другаде. Въпреки че дневникът-пътепис оригинално е писан на английски за чужда публика, историите вътре са изпипани до последния детайл. Това е пространен разказ за социализма с човешко лице, който така и не построихме, и едно странно завръщане, изпълнено със смесени чувста. Това е откровеният автопортрет на едно лъжливо детсво.

Деян Енев: Българчето от Аляска + Внукът на Хемингуей

Друго нещо, което исках обезателно да присъства в списъка, беше и късият разказ като жанр. Защото точно кратката форма е най-трудна откъм въздействие за един автор, а България разполага с чудесни белетристи още от първите си класици до днес. В късия разказ Деян Енев е категоричен ветеран, създал си образ на градския скитник, разказващ историите на бедни души, които среща из култови столични кътчета. Локалното му, но добросърдечно писане носи една приятна топлина, разказвайки ни точно за тези стари квартални занаятчии и места, които иначе подминаваме с бърза крачка. Независимо кой негов сборник с разкази попадне в ръцете ви, едва ли ще сгрешите, тъй като усетът в писането на Енев е осезаем на всяка крачка.

Георги Бърдаров: Аз още броя дните

С Георги Бърдаров се запознах още преди години с книгата му “27 велики футболни истории”, където отрано си проличаха географските му заложби, преплетени в човешки истории. “Аз още броя дните” е дебютният му роман, с който печели писателското риалити на БНТ “Ръкописът” и не случайно, защото носи духа на победител. Вдъхновен по истински случай, Бърдаров разказва трагичната история на босненските Ромео и Жулиета – Давор и Айда. Обсада на Сараево е най-дългата и мъчителна в човешката история и единственият ѝ резултат се състои само в невинни жертви, безмилостни злодеяния и разрушена национална психика. Книгата е тежка, брутална и дефицитна откъм хуманност, но и завладяваща и предизвикваща неподозирана емпатия към невъзможната любов на двамата главни герои. Истинска като филм на Кустурица и безумна като самия Дявол и неговото най-подло творение – войната.

Мирослав Пенков: На Изток от Запада

„На Изток от Запада“ е сборник от истории. И от народни приказки, писани в модерен контекст с щипка емигрантска носталгия. Мирослав Пенков ги определя като трансконтиненталния мост, който периодично го пренася от Щатите пак у дома. 8 истории, пропити с духа на Балкана и полята на Тракия, сблъскващи цели поколения, култури и разбирания. Защото България винаги е някъде там на изток от запада, отвъд нормалното и рационалното и винаги ще ражда най-уникалните малки хора с големи сърца на света.

Момчил Николов: Чекмо

„Спокойният живот не беше за нас. Всичко трябваше да бъде необикновено, диво, откачено, едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно“

„Чекмо“ е книга за лудостта. Само че не за клиничните, а за авантюристките ѝ уклони. Разказите на главния герой от първо лице, чийто прякор озаглавява книгата, ще ви накарат да се смеете с глас, да тръпнете в очакване и да се удивлявате на всяка негова крачка. Хазартната му личност обича да търчи из наклонената плоскост, която го отвежда до най-невероятните дестинации: социалистическия Ловеч, лудницата на военните, Източен Берлин след падането на стената, екзотичната Нова Зеландия и най-важната от всички – тази на истинската любов. Чекмо няма спирка, така че по-добре направо се
качвайте в движение.

Виктор Пасков: Балада за Георг Хених

Маестро, музика! Тази книга е малко по-стара от останалите, но и по-вечна от самия живот. Изд. Сиела ни направиха голяма услуга, буквално съживявайки невероятното творчество на покойния Виктор Пасков и обличайки трите му големи романа в прелестни нови премени. Автор, намерил странно място между вечните класици и окрилените нови надежди, все едно нарочно желае да бъде забравен. Само че безмерният му талант с перото ще продължава да го прославя и да говори сам за себе си дори и в този си втори живот. „Балада за Георг Хених“ е един пропит с музика роман и трогателното ноктюрно за волята на артиста по душа. Висша форма на това колко тънко и грациозно може да бъде моделиран езикът ни – изящество, класа и човещина, събрани между петолинията на един музикант, който просто твори с други инструменти.

Милен Русков: Чамкория

Едно от най-хубавите качества за един автор е когато създава култови персонажи, които впоследствие надскачат създателя си по иконичност. След неимоверния успех на предния му роман „Възвишение“ Милен Русков продължава да прави косвени анализи и пространни картини на исторически епохи, този път на стара София през 20-те години. Неговият Бае Славе спокойно може да се конкурира с Николовия Чекмо по сладкодумие и безкраен мисловен поток, но тук историята далеч не е веселби и приключения. “Чамкория” е субективното описание на една позабравена царска България, зациклила в комплексна политическа обстановка на ръба на гражданска война. Сюжетът и героите в него са толкова заплетени, че нито Закона за защита на държавата, нито шофьорът на омнибуса до Чамкория г-н Славе могат да ни спасят, но поне ще ни увлекат в мистериозността на всичките си обещаващи идеологии.

Иво Иванов: Кривата на щастието

Знаете ли какво се получва, когато се придават литературни качества на един журналистически текст?
Иво Иванов казва, че всеки български емигрант в чужбина се явява посланик на родината си и има важната задача да я представя достойно на външния свят всеки божи ден. Е, освен горд пратеник на отечеството в щата Канзас Иво е и ценен вестоносец на истории по обратния път насам… Статиите му за различни родни издания редовно прелитат през Атлантика и впечатляват с блестящ език и усет към разказа у нас. „Кривата на щастието“ е колекция от над 70 истории, където спортът е намесен само косвено, докато на преден план са пътищата на хора, чиито успехи са по-големи и от тях самите. Иванов не е просто спортен публицист, той е посланик на вярата, на съдбата и на всевъзможните ѝ криволичещи пътеки към триумфа.

Петър Делчев: Трънски разкази // Балканска сюита

Петър Делчев притежава всички качества на един жив класик и това се забелязва отдалече. Тази книга е съставена от няколко притчи, разказани по майсторски начин с най-автентичния подбор на думи и най-прониквения подбор на персонажи, кой от кой по-разноцветен. Там, в планината на вълците, където човек за човека е вълк, а вълка за човека – борбата между дивото и питомното безверие. Трънският район не предоставя уюта си на кой да е чуждоземец и всеки минал от там, било то и мислено чрез словата на Делчев, знае. Тази книга е една голяма история, съшита от много неведоми пътища, по които Възмездието все някога ще дойде дори и в тази забравена от Бога земя.

Здравка Евтимова: Кръв от къртица

Здравка Евтимова е друг литературен авторитет с безспорен усет към живия ни език. Талантът ѝ бива оценен дори в Америка, където разказът ѝ „Кръв от къртица“ влиза в учебниците, докато на изток в Китай вече се четат нейни преводни издания. Неочаквано, защото стилът ѝ е строго регионален, но явно хората са усетили общочовешките душевни мотиви. Всичката обърканост, разглобени стремежи и изнасилени надежди, побрани по протежението на неуморната река Струма. Независимо дали поместено в няколко листа разказ или в новела от 100 страници, в писането на Евтимова неизбежно присъства една задушна откровеност и безпътица. Човешката природа такава, каквато е в суров вид – объркана, изтормозена и извън ритъм.

От Момчил Бонев