Какво чете нашият екип по време на карантина

Сподели

Селекция „Остани си вкъщи“

Събуждаш се сутрин без аларма, навън слънцето грее, птичките чуруликат безгрижно, а Витоша изглежда по-красива от всякога. Не можеш да излизаш, затова пускаш телевизора да чуеш последните подробности около пандемията, докато четеш в социалните мрежи рецепта за лекуване на COVID-19 със стрити страници от Библията и чесън. Телефонът ти не спира да вибрира със съобщения от отегчените ти приятели, изнервените ти учители и баба ти, която се оплаква, че няма пиле и зехтин в супермаркета. Сега е подходящ момент да изключиш звука на всички устройства, да придърпаш удобен стол до прозореца и да се отдадеш на някоя вълнуваща книга. Вижте какво чете нашият екип по време на карантина в специалната ни селекция „Остани си вкъщи“.

„За любовта и други демони“ – Габриел Гарсия Маркес

Това не е сред най-известните книги на колумбийския писател, но в никакъв случай не им отстъпва по колоритност. Маркес ни пренася в колониална Картахена, където младата Сиерва Мария е ухапана от бясно куче и баща ѝ я изпраща в женския манастир, за да я лекуват чрез екзорсизъм. Историята е преплетена с някои от най-страшните болести – бяс, лудост, респираторни проблеми, любов, проказа… Увлекателният разказ ни кара да забравим за собствените си проблеми и да се гмурнем света на магичните преживявания и страстните емоции.

– Ния- автор на предаването Jazz Час

Каквото и да е на Кърт Вонегът (Курт Вонигът, за любителите на соца)

Има някаква закономерност в света и тя е, че под всеки пост за препоръчване на книги в социалните мрежи ще се появи Вонегът. Така е то. Вярвам, че всяка селекция заслужава поне един Вонегът, а Вонегът заслужава да му се прочете цялата селекция. Даже да нямаше пандемия, щях да го препоръчам. Както пише Селинджър, един автор е добър, когато след прочит на негова книга ти се иска да ти е приятел, да можеш да му звъннеш за по една бира.

Кърт Вонегът е нещо повече, той е дядото, когото не си имал, но винаги си искал. От онези стари ухилени дърдорковци, които винаги могат да ти разкажат някоя чудна история или да те разсмеят с мръсен виц. Или мръсна рисунка. И двете Кърт прави с лекота, сякаш не е пораствал след 5-и клас. За традиционалистите, които започват с книгите, които имат 5 звезди, „Кланица 5“ или „Закуска за шампиони“ е вашият избор.

За по-смелите в спускане към непознатото препоръчвам книгата „Сирените на Титан“, която според легендата Вонегът измисля на купон, на който някой му казва: „Хей, трябва да напишеш още някоя книга“. Избягвам да преразказвам книгите му, когато ги препоръчвам, защото е третото най-трудно нещо (след отварянето на опаковките на ножиците и да обясниш на майка ти какво е „меме“). Трудно е не защото има сложна история (понякога няма никаква), а защото звучат все едно наистина ги е измислил петокласник. Въпреки това Вонегът е един от най-уважаваните американски писатели, хумористи, сатирици и каквото още пише там в Уикипедия. Гарантирам, че поне няма да се скучае, докато се чете, а това е най-важното. Але-хоп!

И т.н.
– Васето- автор на предаването  Jazz Час

„Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак

Малко по-обемна книга, която обаче се чете на един дъх. В нея разказвач е един неприветлив, но неизменен персонаж от живота – Смъртта. Пък и няма кой друг да е, когато става дума за нацистка Германия и периода на Втората световна война. Романът проследява историята на малката Лизел, която се премества в приемно семейство в малък град и веднага среща ежедневни препятствия от различен характер.

Откривайки книгите и словото като метод за избягване от сивата реалност, тя съумява да се съхрани в смутните времена и да опази така съкровената тайна за укривания в мазето им евреин. Една колкото тъжна, толкова и истинска история, която те грабва отведнъж и те отнася в автентичната немска обстановка. Една естетически издържана модерна класика с човешки характер и документален стил като в „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли.

Филмовата адаптация по книгата също не е за изпускане.

– Момчил, Music Hunters, ЦХЗУ

„Кристалното яйце“ – Хърбърт Уелс

Сборникът включва десет от разказите на британския фантаст Хърбърт Уелс – първомайстор и основоположник на научно-фантастичната белетристика. Чрез вроденият си талант той примесва своите разнообразни интереси с фиктивни наративи, разширявайки площта на тогава прохождащия жанр в сфери като биология и психология. Всяка една от историите, поместващи се между двете меки корици на изданието, завладява четящия с лексика и изказ, изключително напредничави за времето си идеи, вплетени със социалните и философски въпроси и възгледи на автора.

Избрах да (пре)прочета дадения сборник тъкмо сега, в момент като този, който по-скоро за добро отколкото за зло ни дава възможността да прекараме известен период от време по домовете си. Това отваря обширно поле за изява на наши дълго отлагани прищявки и дейности, за които все не ни е оставало време. В този контекст намирам „Кристалното яйце“ за доста подходящ избор на четиво. Считам, че в тази книга намерих много повече от просто лесен изход от безметежния делник. Морално-етичните мотиви и майсторски обрисуваните емоции неоспоримо придават завършеност, ала и ми послужиха като храна за ума и предоставиха начин да стигна до свои заключения.

Ще завърша с цитат от песен, чието послание припознах между страниците: „Контрол на радостта, че накъде сме без мениджмънт.“

– Огнян, автор на статии и подкасти

„Сто годишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ – Юнас Юнасон

В последните години скандинавските автори (и в частност шведските) добиха голяма популярност. Освен Фредрик Бакман и купчината му успешни романи, Юнас Юнасон също впечатли освен с читателски интерес, така и с разпознаваем собствен почерк. Съвсем нелаконичното заглавие на книгата му „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ разкрива основната идея в сюжета, но вътре е поместено много повече от това. Политическата сатира среща абсурдни истории покрай приключенията на Алан Карлсон не само след заветния му скок, а и в целия му житейски път дотогава.

Как случайно е измислил водородната бомба, как слонът Соня премазва преследващите го мафиоти и как успява да накара Сталин да го прати в трудовия лагер във Владивосток? Отговори на всички тези въпроси има в безмерно заплетената и смешна книга на Юнасон, където историческата достоверност е на втори план зад блестящото въображение.

– Момчил

„Златният компас“ (Книга първа от „Тъмните му материи“) – Филип Пулман

В свят, където душата на всекиго е неразривно свързана с личния му демон, църквата държи властта над всичко и всички, а отскоро някой е започнал да отвлича деца, дванайсетгодишното сираче Лира трябва бързо да се научи да лъже. И то добре. Защото за да спаси приятеля си Роджър след мистериозното му изчезване, тя се озовава насред сблъсък между вещици, полярни мечки, чудеса и звезден прах. Много фантастичното приключенско приключение „Тъмните му материи“ е завладяваща трилогия, подходяща за всеки, който иска напълно да забрави настоящите световни проблеми и да се потопи в една идея по-магически такива. При мен върши работа.

– Мина Бонева- автор

„Ад“ – Дан Браун

Несъмнено един от най-вълнуващите съвременни писатели е Дан Браун. Той умело преплита трилър с история и изкуство, създавайки невероятна динамика на сюжета. В романа „Ад“ любимият на множество читатели професор Лангдън се гмурва в тайните на Ренесанса, воден от знаменитото произведение на Данте Алигери. Докато се мъчи да разгадае загадките на миналото, той трябва да се справи със сериозна заплаха за човечеството. Дан Браун разглежда една все по-популярна тема, свързана с бъдещето ни – пренаселването на земята и ролята на пандемиите. Предвид глобалната ситуация, препоръчвам горещо този роман, който едновременно ни развлича с културната си тематика, но и ни кара погледнем проблемите на света от друга перспектива.

– Ния

Разбрахте какво чете нашият екип по време на карантина. Врваме, че сме ви дали ценни идеи.

Фото кредит Момчил Бонев

Може да харесате също: