Изкуството и медицината

Как една картина може да отвори прозорец към света на неразбраните?

В последните години изкуството се превръща в съществена част от лечението на различни заболявания. През XX. век лекари, грижещи се за хора, страдащи от психични заболявания, забелязват, че пациентите могат по-лесно да комуникират чрез собствени рисунки и портрети. Това наблюдение води до засилени проучвания на възможностите за използване на изкуството като терапия. Освен за лечение на широк спектър от психични разстройства, изкуството може да помогне и при справяне с високи нива на психологически стрес. Интересен факт е, че дори астронавтите на Международната космическа станция се насърчават да вземат на борда със себе си материали за рисуване или музикални инструменти.

Но в медицината изкуството съществува в различни направления – то може да се използва както в лекарския кабинет, така и при личния терапевт – арт терапия. Целите на тези направления са различни.

Арт (психо-)терапия

Арт терапията основно се използва за справяне с емоционална или физическа травма, тревожност, депресия и други. В основата на арт терапията е използването на изкуството като средство за подобряване на комуникацията и подобряване на психичното здраве. Изразяването на вътрешни терзания с думи е трудно, но чрез изкуството пациентите се сдобиват с нов начин за споделяне на тази жизненоважна при лечението информация. При лечение на рак и левкемия се използва основно за справяне със страха и тревожността. Чрез методите на арт терапията пациентите на само подобряват своето самочувствие, но опознават и се научават как да контролират своите емоции. Лечението чрез изкуство е полезно и за пациентите, и за техните близки.

Изкуството в медицината

Човешкият мозък е изключително сложен и непознат. Навярно познаваме устройството му и разпознаваме отделните му части, но все още не сме наясно с много от начините, по които функционира. В едно сме сигурни обаче – способността му да не спира да се променя и развива. Продължителни изследвания показват, че когато сме изправени пред различни проблеми, мозъкът ни се адаптира спрямо значими промени в организма и околната среда през целия ни живот. Невроните постоянно създават нови връзки помежду си, пътища, по които преминава и се обработва информация. Тази концепция се нарича невропластичност и когато се съчетае ангажираността с изкуството, може да бъде невероятно полезна за здравето на мозъка. Най-пластични са мозъците на децата, което е и причината те да учат по-лесно, бързо и ефективно. С напредване на възрастта се забавя процесът на мозъчна реорганизация, но при здрав мозък процесът никога не спира. Намалената ангажираност на мозъка, която води до забавяне на развитието на органа, може да има сериозни последствия.

Изкуството при борбата с Деменция

Деменцията е неврологично заболяване, което се отличава с влошаване на умствените способности, нарушена концентрация и др. Деменцията обикновено е „болест на старостта“.

източник – Уикипедия

Без съмнение деменцията се превръща в една от основните здравни и социални кризи на XXI век. Днес над 50 млн. души страдат от поне една от формите на това заболяване. Обикновено то протича и се развива по различен начин при всеки човек, затова и превенцията има различен ефект. Специалистите са единодушни, че здравословна диета, физически и умствени упражнения, както и активният социален живот могат да намалят риска от развиване на заболяването или друго когнитивно нарушение. Към този момент деменцията няма лечение и липсата на финансиране за изследвания значително затруднява опознаването на болестта. Правилното и навременно диагностициране може да прекрати или забави прогреса на заболяването. Деменцията, чиято най-разпространена форма е болестта на Алцхаймер, е свързана с мозъчна атрофия, съпроводена със загуба на неврони, неврофибрилната дегенерация, сенилни плаки (извънклетъчни струпвания на амилоид 1 в сивото вещество на мозъка), амилоидна ангиопатия (отлагане на бета-амилоид във външната обвивка на артерии (и по-рядко вени) на мозъчната кора).

Амилоид 1 – патологична белтъчна субстанция, отлагаща се между клетките на различните тъкани и органи. Няма строго определен химичен състав.

източник – Puls.bg

С напредване на заболяването и невродегенерацията, пациентите започват да губят способността да се концентрират за дълго време и започват да забравят привидно важни моменти от живота си. Страдащите от деменция губят спомени, но не се учудвайте, че голяма част от тях могат да продължат да карат колело или да свирят на музикален инструмент. Това се обяснява с факта, че паметта е два вида – декларативната (на придобитите знания) и процедурната (на придобитите умения). Деменцията засяга основно декларативната памет, а отражението ѝ върху процедурната може да се отчете само в по-късните стадии на заболяването.

Но как изкуството може да се отрази при живота с деменция? Дегенерация на невронни връзки се изразява във влошаване на комуникацията между различните дялове на мозъка. Това води до загуба на възприятието и правилното поставяне на предмети в перспектива. През 1995 г., на 61-годишна възраст, американският художник Уилям Утермолен е диагностициран с болестта на Алцхаймер. Първоначално Уилям изпада в депресия, но окуражен от грижещата се за него медицинска сестра, художникът веднага започна да рисува амбициозна серия от автопортрети, чрез която следи прогресията на заболяването и се опитва да разбере по-добре състоянието си. До 2000 г., когато е приет в старчески дом, Утермолен подробно е документирал различните етапи на развитие на болеста чрез своите картини. Изключително ценна за учените информация, която и до днес помага за проучването на тази форма на деменцията.

Автопортретите на Утермолен нагледно показват пагубните ефекти на Алцхаймер. С годините, творбите му стават по-абстрактнии бавно започват да губят детайли и пространствен смисъл. До 2000 г. паметта и техническите умения на Утермолен се влошават до степен, в която автопортретът изглежда като надраскан череп с добавени прости сенки на черти на лицето.

От хилядолетия изкуството е неизменна част от нашето съществуване. Чрез него ние предаваме опит, възпитаваме ценности, създаваме модерната цивилизация. Творейки, ние не само се опитваме да представим собствения вътрешен свят и терзания, но и работим активно в посока да предпазим нашата истинска същност.

От Димитър Фердинандов, ЕГ Пловдив